Но аз не водя тази война, за да направя услуга на баща си, макар че го оставям да си мисли така. Той няма да ме използва за свой инструмент, аз ще го използвам за свой. Искам тази война в името на Англия, и в Божието име. Сам папата постанови французите да не прегазват Венеция, сам папата изправя своята свещена армия на полето срещу французите. Никой истински син или дъщеря на църквата не се нуждае от по-велика кауза от тази: да знае, че Светият Отец зове за подкрепа.
А за мен има и друга причина, още по-убедителна от тази. Никога не забравям предупреждението на майка ми, че маврите отново ще тръгнат срещу християнския свят, никога не забравям как ми каза, че трябва да бъда готова в Англия, както тя беше винаги готова в Испания. Ако французите победят войската на папата и завземат Венеция, кой може да се съмнява, че маврите ще видят в това шанса си да отмъкнат на свой ред Венеция от французите? А щом маврите стъпят още веднъж в сърцето на християнския свят, ще трябва отново да се поведе същата война, която водеше майка ми. Те ще ни нападнат от Изток, ще ни връхлетят откъм Венеция, и християнска Европа ще бъде оставена на тяхната милост. Сам баща ми ми каза, че Венеция с огромната си търговия, със своя арсенал, с мощните си корабостроителници, никога не трябва да пада в ръцете на маврите, никога не трябва да им позволим да завоюват град, в който могат да строят бойни кораби за по-малко от седмица, да ги въоръжат за броени дни, и да им намерят екипажи за една сутрин. Ако завладеят венецианските докове и корабостроителници, губим моретата. Знам, че това е мой предопределен дълг, вменен ми от майка ми и от Бог: да изпратя английски войници да служат на папата и да защитят Венеция от всеки нашественик. Лесно е да убедя Хенри да мисли същото.
Но не забравям Шотландия. Никога не забравям страха на Артур от Шотландия. Кралският съвет има шпиони по границата, а Томас Хауард, старият граф Съри, беше изпратен там, напълно умишлено според мен, от стария крал. Моят свекър, крал Хенри, даде на Томас Хауард обширни земи на север, така че именно той да пази границата. Старият крал не беше глупак. Не оставяше други да му вършат работата и не се доверяваше на способностите им. Присъединяваше ги към своя успех. Ако шотландците нахлуят в Англия, те ще дойдат през земите на Хауард, а Томас Хауард е не по-малко заинтересован от мен това никога да не се случи. Той ме увери, че шотландците няма да тръгнат срещу нас това лято, или най-малкото няма да има по-многочислени от обичайните разбойнически набези. Всички сведения, които успяваме да съберем от английски търговци в Шотландия, от пътници, инструктирани да бъдат нащрек, потвърждават мнението на графа. В безопасност сме поне за това лято. Мога да се възползвам от този момент и да изпратя английската армия на война срещу французите. За Хенри ще бъде безопасно да потегли на поход и да се научи да бъде войник.
Катерина гледаше танците по време на коледните празненства, ръкопляскаше на съпруга си, когато той въртеше други дами във вихрен танц из стаята, смееше се на актьорите и подписваше сметките на двора за огромните количества вино, ейл, говеждо, и всякакви най-редки и фини стоки. Подари на Хенри за Коледа красиво инкрустирано седло и няколко ризи, които беше ушила и избродирала сама, с красивата испанска бродерия с черна нишка.
— Искам ти да шиеш всичките ми ризи — каза той, като допря финия лен до бузата си. — Не искам никога да нося дреха, докосвана от друга жена. Ризите ми трябва да бъдат шити само от твоите ръце.
Катерина се усмихна и го подръпна за рамото, за да се изравни с неговия ръст. Той се наведе като пораснало момче и тя го целуна по челото.
— Винаги — обеща му. — Винаги ще шия ризите ти.
— Ето и моя подарък за теб — каза той. Побутна към нея голяма кожена кутия. Катерина я отвори. В кутията имаше голям комплект от великолепни накити: диадема, колие, две гривни, и пръстени в тон с тях.
— О, Хенри!
— Харесват ли ти?
— Божествени са — каза тя.
— Ще ги носиш ли тази вечер?
— Ще ги нося довечера, и на празненството в Дванайсетата нощ — обеща тя.
Младата кралица сияеше от щастие на тази първа Коледа от своето царуване. Бухналите поли на роклята ѝ не можеха да скрият заобления ѝ корем; където и да отидеше тя, младият крал заръчваше да донесат стол за нея, тя не биваше да стои права дори за миг, в никакъв случай не биваше да се изморява. Той съчиняваше за нея специални песни, които музикантите изпълняваха, в нейна чест се измисляха специални танци и специални живи картини. Дворът, възхитен от плодовитостта на младата кралица, от здравето и силата на младия крал, от самия себе си, се веселеше до късно през нощта, а Катерина седеше на трона си, с леко раздалечени крака, за да е удобно за заобления ѝ корем, и се усмихваше радостно.