— Мария, той е мой враг. Враг е на майка ми. Тя цял живот е гонила неговия народ от Испания.
— С тях загубихме и мъдростта им — казва тихо Мария. — Вие не сте живели в Испания от близо едно десетилетие, ваша светлост, не знаете какво е там сега. Моят брат ми пише, че хората боледуват и няма болници, които могат да ги излекуват. Монахините и монасите правят всичко по силите си; но нямат познания. Ако счупите ръка или крак, се налага ковачът да ги намести. Бръснарите изпълняват ролята на хирурзи, зъбари работят на пазара и чупят челюстите на хората. Акушерките отиват да израждат деца, след като са погребали покойник, цял покрит с язви, и погубват повече бебета, отколкото довеждат живи на бял свят. Уменията на мавърските лекари, с техните познания за тялото, билките за облекчаване на болката, инструментите им за хирургични операции, и настояванията им хората да се къпят — всичко това е изгубено.
— Ако това е било греховно познание, по-добре е да бъде изгубено — казвам упорито.
— Защо Бог би застанал на страната на невежеството, мръсотията и болестите? — пита тя ожесточено. — Простете ми, ваша светлост, но в това няма смисъл. Освен това забравяте какво искаше майка ви. Тя казваше винаги, че университетите трябва да бъдат възстановени, за да преподават християнски познания. Но междувременно беше избила или прогонила всички учители, които знаеха нещо.
— Кралицата няма да пожелае да бъде съветвана от един еретик — каза лейди Маргарет твърдо. — Никоя английска дама не би се допитала до мавър.
Мария се обръща към мен:
— Моля ви, ваша светлост.
Толкова ме боли, че не мога да понеса един спор.
— И двете можете да ме оставите сега — казвам. — Просто ме оставете да поспя.
Лейди Маргарет излиза през вратата, но Мария спира за миг да затвори капаците, така че да остана на сянка.
— О, нека дойде тогава — казвам. — Но не и докато съм в това състояние. Може да дойде следващата седмица.
Тя го превежда по тайното стълбище, което минава от избите през един коридор за слугите до личните покои на кралицата в двореца Ричмънд. Уморено се обличам за вечеря, и го пускам да влезе в покоите ми, докато връзките на корсажа ми още не са завързани, по долна риза, с наметната отгоре пелерина. Правя гримаса при мисълта какво би казала майка ми за това, че в личните ми покои влиза мъж. Но знам, в сърцето си, че трябва да се срещна с лекар, който може да ми каже как да родя син за Англия. И, ако трябва да бъда честна, знам, че нещо не е наред с бебето, което твърдят, че нося.
Разпознавам, че е неверник в мига, щом го виждам. Той е черен като абанос, очите му — тъмни като черен кехлибар, устата му — широка и чувствена, лицето — едновременно весело и състрадателно. Горната част на ръцете му е черна, те са тъмни като лицето му, с дълги пръсти, с розови нокти, с кафяви длани, гънките им са наситени с неговия цвят. Ако бях хиромант, бих могла да проследя линията на живота върху африканската му длан като прашни кафяви следи, оставени от каруца в поле от червена глина. Веднага познавам, че е мавър или нубиец; и ме обзема желание да го отпратя от покоите си. Но същевременно съзнавам, че той може да е единственият лекар в тази страна, който притежава нужните ми познания.
Сънародниците на този човек — неверници, грешници, изправили черните си лица срещу Бог — имат медицина, каквато ние нямаме. По някаква причина Бог и неговите ангели не са ни разкрили познанието, което тези хора са търсили и открили. Тези хора са прочели на гръцки всичко, което гръцките лекари са мислили. После сами са правили изследвания, със забранени инструменти, изучавайки човешкото тяло, сякаш е тяло на животно, без страх или уважение. Те създават налудничави теории, изпълнени със забранени мисли, а след това ги изпробват, без религиозни предразсъдъци. Подготвени са да мислят всичко, да вземат предвид всичко; нищо не е забранено. Тези хора са опитни в области, в които ние сме невежи, в които аз съм невежа. Може и да гледам на него с презрение като на човек, произхождащ от раса на диваци, може и да гледам на него пренебрежително като на неверник, обречен да отиде в пъкъла; но ми е необходимо да разбера какво знае.
Ако склони да ми каже.
— Аз съм Каталина, инфанта на Испания, кралица Катерина Английска — казвам направо, за да знае, че си има работа с кралица и дъщеря на кралица, която е победила неговия народ.