Доведоха мавъра при Катерина под прикритието на мрака, в стаята, където тя прекарваше усамотението си в очакване на раждането. В уречения час тя отпрати жените от стаята, казвайки им, че иска да бъде сама. Седна в стола си до прозореца, където гоблените бяха отметнати назад, за да влиза въздух, и първото нещо, което той видя, когато тя се изправи при влизането му, бе стройната ѝ, осветена от свещта фигура в профил на фона на тъмния прозорец. Тя видя леката му съчувствена гримаса.
— Няма дете.
— Не — каза тя кратко. — Утре ще изляза от усамотението си.
— Боли ли ви нещо?
— Нищо.
— Е, радвам се за това. Кървите ли?
— Миналата седмица беше обичайният ми цикъл.
Той кимна.
— Тогава е възможно да сте имали някакво заболяване, което е отминало — каза. — Може би сте годна да заченете дете. Няма нужда да се отчайвате.
— Не се отчайвам — заяви тя. — Никога не се отчайвам. Затова ви повиках.
— Сигурно искате да заченете дете възможно най-скоро — предположи той.
— Да.
Той се замисли за миг.
— Е, инфанта, тъй като сте имали едно дете, макар и да не сте го износили до определения срок, знаем, че вие и съпругът ви сте способни да имате деца. Това е добре.
— Да — каза тя, изненадана от тази мисъл. Беше толкова разстроена от помятането, че не беше помислила, че плодовитостта ѝ е била доказана. — Но защо говорите за плодовитостта на съпруга ми?
Мавърът се усмихна:
— За да се зачене дете, са нужни и мъж, и жена.
— Тук, в Англия, смятат, че това зависи само от жената.
— Да. Но грешат и в това, както и в толкова много други неща. Във всяко бебе има две части: дъхът на живота от мъжа и дарът на плътта от жената.
— Казват, че ако бебето бъде изгубено, виновна е жената: може би е извършила голям грях.
Мавърът се намръщи.
— Възможно е — призна той. — Но не е много вероятно. Защо иначе раждат убийците? Защо невинни животни биха помятали малките си? Мисля, с времето ще се научим, че има телесни течности и инфекции, които причиняват помятане. Аз не обвинявам жената, за мен в това няма логика.
— Казват, че ако една жена е безплодна, то е, защото бракът не е благословен от Бог.
— Той е ваш Бог — отбеляза разумно мавърът. — Би ли наказал една нещастна жена, за да ѝ даде урок?
Катерина не отговори.
— Ще обвинят мен, ако не родя живо дете — отбеляза тя много тихо.
— Знам — каза той. — Но истината по въпроса е такава: след като сте имала едно дете и сте го изгубили, има всички основания да смятате, че може да имате друго. И не би трябвало да има причина да не заченете отново.
— Трябва да износя докрай следващото дете.
— Ако можех да ви прегледам, бих могъл да разбера повече.
Тя поклати глава.
— Не е възможно.
Погледът, който ѝ хвърли, беше весел.
— О, вие, диваци — каза той тихо.
Тя ахна леко, шокирана и развеселена.
— Самозабравяте се!
— Тогава ме отпратете.
Това я спря.
— Можете да останете — каза тя. — Но, разбира се, не можете да ме прегледате.
— Тогава да обмислим какво би могло да ви помогне да заченете и да износите дете — каза той. — Тялото ви трябва да бъде силно. Яздите ли?
— Да.
— Яздете странично, преди да заченете, а след това пътувайте в носилка. Разхождайте се всеки ден, плувайте, ако можете. Ще заченете дете около две седмици след края на месечния си цикъл. В тези моменти си почивайте, и се постарайте точно тогава да си лягате със съпруга си. Опитвайте се да се храните умерено и пийте колкото може по-малко от проклетия им разреден ейл.
Катерина се усмихна пред отражението на собствените си предразсъдъци.
— Познавате ли Испания?
— Роден съм там. Родителите ми избягаха от Малага, когато майка ви въведе Инквизицията и те разбраха, че ще бъдат изтезавани до смърт.
— Съжалявам — каза тя неловко.
— Ще се върнем, писано е — каза той с безгрижна увереност.
— Би трябвало да ви предупредя, че няма да го сторите.
— Зная, че ще се върнем. Сам видях пророчеството.
Изведнъж те отново замлъкнаха.
— Да ви кажа ли какви са моите съвети? Или просто да ви оставя сега? — попита той, сякаш му бе все едно кое от двете ще бъде.