— Удоволствие! Би трябвало да танцувате от радост! — възкликна той весело. — Защото баща ми каза, че мога да ви доведа коня, който трябваше да бъде един от сватбените ви подаръци, и така ще можем да яздим заедно до Ламбет. Артур каза, че би трябвало да изчакате до сватбения си ден, но аз казах: защо трябва да чака? Тя няма да може да язди на сватбения си ден. Ще е твърде заета да се омъжва. Но ако ѝ го заведа сега, можем да яздим веднага.
— Това е било мило от ваша страна.
— О, аз изобщо не обръщам внимание на Артур — весело каза Хари.
Каталина трябваше да потисне кикота си:
— Така ли?
Той направи гримаса и поклати глава:
— Той е сериозен — каза. — Ще се удивите, когато разберете колко е сериозен. И начетен, разбира се, но не надарен. Всички казват, че аз съм много даровит, главно с езиците, но също и по отношение на музиката. Можем да разговаряме на френски, ако желаете, аз говоря изключително гладко и свободно за възрастта си. Смятат, че съм доста добър музикант. И, разбира се, спортувам. Ловувате ли?
— Не — каза Каталина, малко смутена. — По-скоро само следвам групата ловци, когато преследваме глигани или вълци.
— Вълци ли? Много бих искал да отида на лов за вълци. Наистина ли имате мечки?
— Да, в планините.
— Много бих искал да заловя мечка. Пеша ли ходите на лов за вълци, както за глигани?
— Не, на коне — каза тя. — Много са бързи, трябва да вземете много бързи кучета, за да ги повалите. Това е ужасен лов.
— Аз не бих имал нищо против това — каза той. — Изобщо не възразявам срещу подобни занимания. Всички казват, че съм ужасно смел по отношение на тези неща.
— Сигурна съм, че е така — каза тя с усмивка.
Красив мъж в средата на двайсетте пристъпи напред и се поклони.
— О, това е Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог — каза Хари бързо. — Ще ми позволите ли да го представя?
Каталина подаде ръка и мъжът отново сведе глава над нея. Интелигентното му, красиво лице беше стоплено от усмивка.
— Добре дошли в собствената си страна — каза той на безукорен кастилски. — Надявам се, че по време на пътуването всичко е било по вкуса ви? Мога ли да ви осигуря нещо?
— За мен се грижат наистина добре — каза Каталина, изчервявайки се от удоволствие, че я поздравяват на родния ѝ език. — А по време на цялото пътуване хората ме посрещаха наистина много мило.
— Вижте, ето новия ви кон — прекъсна я Хари, когато конярят изведе напред една черна кобила. — Вие сте свикнали с хубавите коне, разбира се. Непрекъснато ли ви доставят коне от Северна Африка?
— Майка ми настоява да имаме такива за кавалерията — каза тя.
— О — продума той. — Защото са много бързи ли?
— Могат да бъдат обучавани като бойни коне — каза тя, като пристъпи напред и протегна ръка, с извърната нагоре длан, така че кобилата да я подуши и да гризне пръстите ѝ с меките си, нежни бърни.
— Бойни коне ли? — запита той.
— Сарацините имат коне, които могат да се бият също като господарите си, а конете от Северна Африка също могат да бъдат обучени на това — каза тя. — Изправят се на задни крака и удрят някой войник с предните си копита, а могат да ритат и назад. Турците имат коне, които могат да вдигнат сабя от земята и да я върнат на ездача. Майка ми казва, че в битка един добър кон струва колкото десет войници.
— Толкова бих искал да имам такъв кон — каза Хари с копнеж. — Чудя се как ли да се сдобия с такъв?
Той направи пауза, но тя не се поддаде.
— Само да мажеше някой да ми подари такъв кон, бих могъл да се науча да го яздя — каза той с очевидното намерение да предизвика реакция. — Може би за рождения ми ден, или може би другата седмица, тъй като не съм аз този, който ще се жени, и няма да получа никакви сватбени подаръци. Тъй като съм напълно пренебрегнат, и напълно оставен без внимание.
— Може би — каза Каталина, която някога беше виждала собствения си брат да постига своето точно със същото врънкане и ласкателства.
— Редно е да бъда обучен да яздя както трябва — каза той. — Баща ми обеща, че макар да съм определен да се посветя на църквата, ще ми позволят да яздя на манежа за упражнения. Но нейна светлост майката на краля казва, че не мога да участвам в турнири. А това наистина не е честно. Трябва да ми позволят да участвам в турнирите. Ако имах подходящ кон, бих могъл да участвам в турнирите. Сигурен съм, че щях да победя всички.
— Сигурна съм, че щяхте — каза тя.
— Е, ще вървим ли? — попита той, убеждавайки се, че тя няма да му подари кон така лесно, само защото го е поискал.