Каталина бе събудена в ранните часове на сутринта от Артур, който внимателно се движеше между краката ѝ. Изпълнена с негодувание, тя го остави да прави каквото иска, защото знаеше, че това бе начинът да зачене син и да подсигури съюза. Някои принцеси, като майка ѝ, трябваше да си проправят с битка път в открита война, за да подсигурят кралството си. Повечето принцеси, подобно нея, трябваше да понасят болезнени изпитания насаме. Не му отне много време, а след това той заспа. Каталина лежеше неподвижна като застинал камък, за да не го събуди отново.
Той се размърда едва на зазоряване, когато камериерите от спалнята му почукаха бодро на вратата. Надигна се с едно леко смутено „Добро утро“, което отправи към нея, и излезе. Те го посрещнаха с ликуващи възгласи и го отведоха тържествено до собствените му покои. Каталина го чу да казва вулгарно, наперено: „Господа, тази нощ бях в Испания“, чу и гръмкия смях, който приветства шегата му. Дамите ѝ влязоха с роклята ѝ и чуха смеха на мъжете. Доня Елвира повдигна тънките си вежди към небето, възмутена от обноските на тези англичани.
— Не зная какво би казала майка ви — отбеляза доня Елвира.
— Би казала, че думите са по-маловажни от Божията воля, а Божията воля беше изпълнена — каза решително Каталина.
Не е било така за майка ми. Тя се влюбила в баща ми от пръв поглед и се омъжила за него с огромна радост. Когато поотраснах, започнах да разбирам, че те изпитваха истинска страст един към друг — това не беше просто едно могъщо партньорство на велик крал и велика кралица. Баща ми може и да си вземаше други жени за любовници; но се нуждаеше от съпругата си, не можеше да бъде щастлив без нея. А майка ми дори не можеше да погледне друг мъж. Беше сляпа за всички, освен за баща ми. Единствен сред всички кралски дворове на Европа испанският кралски двор нямаше традиция на любовни закачки, на флиртове, на обожаване на кралицата под формата на изтънчена дворцова любов. Това би било загуба на време. Майка ми просто не забелязваше другите мъже и когато те въздишаха по нея и казваха, че очите ѝ са сини като небесата, тя просто се засмиваше и казваше: „Какви глупости“, с което слагаше край на нещата.
Когато на родителите ми им се налагаше да се разделят, те си пишеха всеки ден; той не правеше и крачка, без да я уведоми за нея и да ѝ поиска съвет. Когато той беше в опасност, тя почти не спеше.
Той нямаше да може да прекоси Сиера Невада, ако тя не му изпращаше войници и копачи, които да изравняват пътя пред него. Никой друг не би могъл да прокара път оттам. Той не би се доверил на никой друг за подкрепа, не би имал доверие на никой друг да удържи кралството, докато той настъпваше напред. Тя не би могла да превземе планините заради никой друг, той беше единственият, който успя да спечели подкрепата ѝ. Онова, което изглеждаше като забележително единство на двама пресметливи играчи, беше измамно — тяхната взаимна страст беше залогът, който разиграваха на политическата сцена. Тя беше велика кралица, защото това бе начинът, по който можеше да възбуди желанието му. Той беше велик военачалник, за да бъде достоен за нея. Това, което ги движеше, беше тяхната любов, тяхната страст; движеше ги почти толкова силно, колкото и Бог.
Ние сме пламенно и страстно семейство. Когато сестра ми, Исабел, която Бог прибра при себе си, се върна овдовяла от Португалия, тя заяви, че е обичала съпруга си толкова много, че никога няма да се омъжи за друг. Беше живяла с него само шест месеца, но казваше, че без него животът няма смисъл. Хуана, втората ми сестра, е толкова влюбена в съпруга си Филип, че ѝ е непоносимо да го изпусне от поглед; ако научи, че той се интересува от друга жена, тя се кълне, че ще отрови съперницата си: напълно е луда от любов по него. А брат ми… скъпият ми брат Хуан… просто умря от любов. Той и красивата му съпруга Марго бяха толкова страстни, толкова погълнати от любов един към друг, че здравето му се влоши, и той издъхна, преди да бяха изтекли и шест месеца от сватбата им. Има ли нещо по-трагично от това, един млад мъж да умре само шест месеца след сватбата си? Произхождам от пламенен и страстен род — но какво ще стане със самата мен? Ще се влюбя ли някога?