Пристигна пратеник от кралския двор с подаръци за новобрачните: двойка елени от Уиндзорската гора, пакет с книги за Каталина, писма от кралица Елизабет и заповеди от нейна светлост майката на краля, която беше научила — макар никой да не можеше да разбере как — че по време на лова на принца са съборени няколко живи плета, и нареждаше на Артур да се погрижи те да бъдат възстановени, а собственикът на земята — обезщетен.
Артур донесе писмото в стаята на Каталина, когато я посети вечерта.
— Как може тя да знае всичко? — запита той настойчиво.
— Човекът сигурно ѝ е писал — каза тя унило.
— Защо не е дошъл направо при мен?
— Може би защото я познава? Неин васал ли е?
— Възможно е — каза той. — Тя има мрежа от съюзници, която обхваща като паяжина страната.
— Добре е да отидеш да се срещнеш с него — реши Каталина. — Можем да отидем двамата. Можем да му занесем подарък — малко месо или нещо друго, и да платим дължимото.
Артур поклати глава, все така удивен от властта на баба си.
— О, да, можем да го направим. Но как може тя да знае всичко?
— Така се управлява — каза тя. — Нали? Стремиш се да знаеш всичко, и всеки, който има тревоги, да се обръща към теб. После поданиците ти привикват да се подчиняват, а ти привикваш да заповядваш.
Той се засмя и каза:
— Виждам, че съм се оженил за втора Маргарет Боуфорт. Бог да ми е на помощ с още една такава жена в семейството.
Каталина се усмихна.
— Добре е да внимаваш — призна тя. — Аз съм дъщеря на силна жена. Дори баща ми прави, каквото му нареди тя.
Той остави писмото и я взе в прегръдките си.
— Цял ден копнея за теб — прошепна в топлата извивка на врата ѝ.
Тя разтвори предницата на нощната му риза, за да може да притисне буза към сладко ухаещата му кожа.
— О, любов моя.
С едно движение, слети в едно, те се отправиха към леглото.
— О, любов моя.
— Разкажи ми приказка.
— Какво да ти разкажа тази вечер?
— Разкажи ми как са се оженили баща ти и майка ти. И техният брак ли е бил уговорен като нашият?
— О, не — възкликна тя. — Ни най-малко. Тя била съвсем сама на света, и макар че Бог я спасил от дон Педро, още не била в безопасност. Знаела, че брат ѝ е готов да я омъжи за всеки, който би му гарантирал, че ще ѝ попречи да наследи трона му.
— Това били мрачни години за нея; казваше, че когато се обръщала към майка си, било все едно да говори на мъртвите. Баба ми била потънала в света на собствената си тъга, не можела да направи нищо, за да помогне на собствената си дъщеря.
— Братовчедът на майка ми, единствената ѝ надежда, бил наследникът на съседното кралство: Фердинанд Арагонски. Той дошъл при нея предрешен. Без никакви войници, без никакви слуги, препуснал през нощта и стигнал до замъка, в който тя се борела да оцелее. Накарал да го въведат вътре, и когато смъкнал шапката и пелерината си, тя го видяла и го познала начаса.
Артур беше възхитен.
— Наистина ли?
Каталина се усмихна:
— Не е ли като романс? Тя ми разказа, че го обикнала веднага, влюбила се още щом го видяла, като принцеса от някоя поема. Той ѝ предложил брак начаса, и тя приела мигновено. Той се влюбил в нея през онази нощ, от пръв поглед, а това е нещо, което никоя принцеса не може да очаква. Майка ми и баща ми били благословени от Бог. Той ги тласнал към любовта, а стремежът на сърцата им съвпаднал с интересите им.
— Бог се грижи за владетелите на Испания — отбеляза Артур, полушеговито.
Тя кимна:
— Баща ти беше прав да се стреми към приятелство с нас. Ние създаваме кралството си от Ал Андалус, земите на мавърските владетели. Имаме Кастилия и Арагон, сега владеем Гранада, ще имаме и още. Баща ми е решил да завладее Навара, и няма да спре дотам. Знам, че е твърдо решен да завладее и Неапол. Мисля, че няма да бъде удовлетворен, докато всички южни и западни области на Франция не станат наши. Ще видиш. Още не е постигнал границите, които иска за Испания.
— Тайно ли са се оженили? — попита той, все още удивен от тази кралска двойка, която бе поела живота си в собствените си ръце и бе изковала собствената си съдба.