Квадратната стая с изглед към долината беше копие на приемната на Каталина на горния етаж, облицована с дърво и украсена с ярки гоблени. Една дама ги чакаше, седнала до огнището, и когато вратата се отвори, тя се изправи. Носеше бледосива рокля със сива шапчица върху косата. Беше на около трийсет години; погледна Каталина с приятелски интерес, а после се сниши в дълбок, почтителен реверанс.
Без да се подчини на съпругата си, която леко впи пръсти в ръката му, Артур издърпа ръка от нейната и отстъпи назад, чак до вратата. Каталина погледна укорително назад към него, а после направи малък реверанс на по-възрастната жена. Изправиха се заедно.
— Толкова се радвам да ви срещна — каза мило лейди Поул. — И съжалявам, че не бях тук да ви поздравя. Но едно от децата ми беше болно и отидох да се уверя, че се грижат добре за него.
— Съпругът ви е много любезен — съумя да каже Каталина.
— Надявам се, защото му оставих дълъг списък със заръки; много исках в покоите ви да бъде топло и удобно. Трябва да ми кажете, ако имате нужда от нещо. Не познавам Испания, затова не знаех какви неща ще ви доставят удоволствие.
— Не! Не ми липсва абсолютно нищо.
По-възрастната жена погледна принцесата.
— Тогава се надявам, че ще бъдете много щастлива тук с нас — каза тя.
— Надявам се… — Каталина си пое дъх. — Но аз… аз…
— Да?
— С голямо съжаление научих за смъртта на брат ви — изрече на един дъх Каталина. Лицето ѝ, което беше пребледняло от неудобство, сега пламна и стана алено. Усети, че ушите ѝ горят, а за свой ужас чу, че гласът ѝ трепери. — Наистина, беше ми много мъчно. Много…
— Това беше огромна загуба за мен и за близките ми — каза жената спокойно. — Но така върви светът.
— Страхувах се, че идването ми…
— Никога не съм помисляла, че това е станало по ваш избор или че вината за това е ваша, принцесо. Когато скъпият ни принц Артур трябваше да се ожени, баща му беше длъжен да се погрижи наследството му да бъде подсигурено. Зная, че брат ми никога не би застрашил мира на Тюдорите, но те нямаше как да знаят това. А и той беше зле съветван от един злонамерен млад мъж, въвлечен в глупав заговор… — тя млъкна рязко, когато гласът ѝ потрепери; но бързо се съвзе. — Простете ми. Това все още ме опечалява. Брат ми бе наивен и невинен. Глупавото му заговорничене беше доказателство за наивността му, не за вината му. Не се съмнявам, че сега той е при Бог, заедно с всички невинни.
Тя се усмихна на принцесата.
— В този свят ние, жените, често откриваме, че нямаме власт над онова, което вършат мъжете. Сигурна съм, че вие не бихте пожелали злото на брат ми, и всъщност съм сигурна, че той не би се изправил срещу вас или скъпия ни принц — но понякога в живота се налага да се вземат сурови мерки. Баща ми направи някои лоши избори в живота си, и Бог е свидетел, че плати докрай за тях. Синът му, макар и невинен, последва пътя на баща си. Едно обръщане на монетата — и всичко можеше да е различно. Мисля, че една жена трябва да се научи да преживява обръщането на монетата, дори когато тя не падне в нейна полза.
Каталина слушаше съсредоточено.
— Зная, че майка ми и баща ми искаха да са сигурни, че династията на Тюдорите няма съперници — промълви тя. — Знам, че казаха това на краля.
Искаше ѝ се жената да бъде напълно наясно с тежестта на вината ѝ.
— Както може би щях да сторя и аз, ако бях на тяхно място — каза лейди Маргарет простичко. — Принцесо, не виня вас, нито майка ви или баща ви. Не обвинявам нашия велик крал. Ако бях на мястото на някой от тях, може би щях да постъпя точно като тях, и да давам обяснения единствено пред Бог. Единственото, което трябва да направя, тъй като не съм една от тези велики личности, а просто смирената съпруга на един прекрасен мъж, е да внимавам как се държа, и как ще обясня действията си пред Бог.
— Имах чувството, че идвам в тази страна със съвест, обременена със смъртта му — призна Каталина припряно.
По-възрастната жена поклати глава.
— Смъртта му не тежи на съвестта ви — каза тя твърдо. — Погрешно е да вините себе си за делата на друг. Всъщност, според мен вашият изповедник би ви казал, че това е форма на гордост. Нека това да е грехът, който изповядвате, не е нужно да поемате върху себе си греховете на други хора.
Каталина вдигна очи за първи път, срещна спокойния поглед на лейди Поул и видя усмивката ѝ. Усмихна се предпазливо в отговор, а по-възрастната жена протегна ръка, както мъж би подал своята да се ръкува, за да скрепи сключена сделка.