— Испанският посланик не ви ли съветва?
Каталина направи лека гримаса:
— Той е верен само и единствено на краля — каза тя. — Не ми помага. Не го харесвам. Той е покръстен евреин. Човек, който лесно се приспособява. Испанец, но живее тук от години. Превърнал се е в човек, който служи на Тюдорите, а не на Арагон. Ще съобщя на баща си, че доктор Де Пуебла не му е добър служител, но междувременно съм лишена от добри съвети, а в домакинството ми доня Елвира и моят ковчежник непрекъснато се карат. Тя казва, че вещите и съкровищата ми трябва да бъдат дадени в залог на златарите, за да съберем пари, той казва, че няма да ги изпусне от поглед, докато не бъдат предадени на краля.
— А питахте ли принца как е редно да постъпите?
Каталина се поколеба:
— Това е въпрос, който трябва да се реши между баща му и моя баща — каза тя предпазливо. — Не исках да допусна това да смути отношенията ни. Той плати всичките ми разходи за пътуване тук. Ще трябва да плати на дамите ми в средата на лятото, а скоро ще имам и нужда от нови рокли. Не искам да го моля за пари. Не искам да ме помисли за алчна.
— Обичате го, нали? — попита Маргарет, усмихната, и видя как лицето на по-младата жена светна.
— О, да — промълви момичето. — Наистина го обичам много.
По-възрастната жена се усмихна.
— Вие сте благословена — каза тя тихо. — Да бъдете принцеса и да намерите любовта с мъжа, за когото ви е наредено да се омъжите. Вие сте благословена, Каталина.
— Знам. Наистина мисля, че това е знак за особено Божие благоволение към мен.
По-възрастната жена се поколеба, когато чу това гръмко твърдение, но не я поправи. Увереността на младостта щеше да се изличи достатъчно скоро и без особена нужда от предупреждения.
— А забелязвате ли някакви признаци?
Каталина изглеждаше озадачена.
— За идването на дете? Знаете ли за какво да следите?
Младата жена се изчерви:
— Да, знам. Майка ми ми обясни. Все още няма признаци.
— Още е рано — каза лейди Маргарет успокоително. — Но мисля, че ако чакате дете, зестрата няма да представлява проблем. Смятам, че няма да бъдете лишавана от нищо, ако носите следващия принц от династията на Тюдорите.
— Редно е да ми плащат издръжка, независимо дали имам дете или не — отбеляза Каталина. — Аз съм принцеса на Уелс, редно е да получавам издръжка, за да поддържам домакинството си.
— Да — каза Маргарет сухо. — Но кой ще каже това на краля?
— Разкажи ми приказка.
Бяха окъпани в пъстрата, златиста светлина на свещите и огъня. Бе полунощ и в замъка цареше тишина, ако не се брояха приглушените им гласове; всички светлини бяха угасени, с изключение на пламтящия огън в покоите на Каталина, където двамата млади се съпротивляваха на съня.
— За какво да ти разкажа?
— Разкажи ми приказка за маврите.
Тя се замисли за миг и наметна с шал голите си рамене, за да се предпази от студа. Артур се беше проснал на леглото, но когато тя се раздвижи, той я придърпа съм себе си, така че главата ѝ се отпусна върху голите му гърди. Прокара ръка през пищната ѝ червена коса и я събра в юмрука си.
— Ще ти разкажа приказка за една от жените на владетеля — каза тя. — Не е измислена история. Вярна е. Тя била в харема; нали знаеш, че жените живеят отделно от мъжете в собствените си покои?
Той кимна, загледан как светлината на свещта потрепва по врата ѝ, във вдлъбнатината над ключицата ѝ.
— Веднъж тя гледала през прозореца, водите на реката под прозореца ѝ тъкмо били в отлив. Бедните деца от града си играели във водата. Били на малкия пристан за лодки, били разплискали кал навсякъде и се плъзгали, пързаляйки се в калта. Тя се смеела, докато ги гледала, и казала на дамите си колко ѝ се иска да може да играе така.
— Но не можела да излезе?
— Не, тя не можела да излезе никога. Нейните дами казали на евнусите, които пазели харема, а те казали на Великия везир, а той пък казал на султана, и когато тя се откъснала от прозореца и отишла в приемната си, познай какво видяла?
Той поклати глава, усмихнат.
— Какво?
— Приемната ѝ представлявала голяма мраморна зала. Подът бил направен от мрамор с розови жилки. Султанът наредил да донесат големи флакони с ароматизирано масло и да ги излеят на пода. На всички парфюмеристи в града било наредено да донесат в двореца розово масло. Направили гъста паста от маслото, от листенца от рози и билки, и я разстлали, на един фут дълбочина, по целия под на приемната ѝ. Жената на султана и нейните дами се разсъблекли по къси рокли, пързаляли се, играли в калта, пръскали се с розова вода, замервали се с розови цветчета и цял следобед се забавлявали като улични хлапета.