— Той не я е обичал?
Каталина беше разочарована.
Артур се усмихна:
— Не. Това не е романс. И тя не го обичала. Но знаели какво трябва да правят. Когато баща ми пристигнал, победил Ричард и измъкнал короната на Англия изпод труповете, сред опустошението на бойното поле, знаел, че ще се ожени за принцесата, ще се възкачи на трона, и ще основе нова династия.
— Но нима тя и бездруго не е била следващата поред наследница на трона? — попита озадачена Каталина. — Нали нейният баща е крал Едуард? А чичо ѝ е загинал в битката и братята ѝ са били мъртви?
Той кимна:
— Тя е била най-възрастната принцеса.
— Тогава защо сама не е предявила правото си над трона?
— Аха, значи ти си бунтовница! — възкликна Артур. Хвана в шепа кичур от косата ѝ и притегли лицето ѝ към себе си. Целуна я по устата, която имаше вкус на вино и захаросани плодове. — При това — бунтовница, подкрепяща Йорк, което е още по-лошо.
— Просто си мислех, че тя би трябвало да предяви права за трона.
— Не и в тази страна — заяви Артур. — В тази Англия нямаме властващи кралици. Момичетата не стават наследници. Не могат да заемат трона.
— Но ако един крал има само дъщери?
Той сви рамене:
— Тогава това ще бъде трагедия за страната. Трябва да ми родиш момче, любов моя. Нищо друго няма да свърши работа.
— Но ако имаме само едно момиче?
— Тя ще се омъжи за принц, ще го направи принц-консорт на Англия, и той ще управлява редом с нея. Англия трябва да има крал. Така е направила майка ти. Тя управлява редом със съпруга си.
— В Арагон — да, но в Кастилия той управлява редом с нея. Кастилия е нейната страна, а Арагон — неговата.
— В Англия никога не бихме подкрепили такова нещо — заяви Артур.
Тя се отдръпна възмутено от него. Преструваше се само наполовина.
— Казвам ти: ако имаме само едно дете и то е момиче, тогава тя ще управлява като кралица, и като кралица ще бъде също толкова добра, колкото може да бъде един мъж като крал.
— Е, тогава тя ще бъде нещо съвсем ново — каза той. — Ние тук не вярваме, че една жена може да защити страната така, както трябва да я защитава един крал.
— Една жена може да се сражава — каза тя на мига. — Трябва да видиш майка ми в доспехи. Дори аз бих могла да защитавам страната. Виждала съм война, а това е повече, отколкото си виждал ти. Мога да бъда толкова добър владетел, колкото и всеки мъж.
Той ѝ се усмихна, клатейки глава:
— Не и ако в страната нахлуят нашественици. Не би могла да командваш армия.
— Бих могла да командвам армия. Защо не?
— Никоя английска армия не би допуснала да бъде командвана от жена. Няма да приемат заповеди от жена.
— Ще приемат заповеди от командира си — заяви светкавично тя. — А ако не го сторят, значи не са годни като войници и трябва да бъдат съответно обучени.
Той се засмя и каза:
— Никой англичанин не би се подчинил на жена.
Упорството, изписало се на лицето ѝ, му подсказа, че тя не беше убедена.
— Единственото, което има значение, е да спечелиш битката — каза тя. — Единственото важно нещо е страната да бъде защитена. Няма значение кой води армията, стига тя да го следва.
— Е, във всеки случай, майка ми не е и помисляла да предяви претенции към трона. Не би и мечтала за такова нещо. Тя се омъжила за баща ми и станала кралица на Англия чрез брака си. И тъй като тя била принцесата на Йорк, а той бил наследникът на Ланкастър, планът на баба ми успял. Баща ми може и да е спечелил трона си чрез завоевание, в резултат на претенции; но ние ще го получим по наследство.
Каталина кимна:
— Майка ми казваше, че няма нищо лошо един мъж да бъде новак на престола. Важното не е да спечелиш трона, а да го задържиш.
— Ние ще го задържим — каза той уверено. — Ние с теб ще създадем велика страна. Ще построим пътища и пазари, църкви и училища. Ще изградим обръч от крепости по крайбрежието и ще построим кораби.
— Ще създадем съдилища, както направиха майка ми и баща ми в Испания — каза тя, като се отдаде на удоволствието да планира бъдеще, за което бяха единодушни. — Така че никой човек да не може да се отнася несправедливо към друг. Така че всеки човек да знае, че може да отиде в съда и проблемът му да бъде изслушан.
Той вдигна чаша за нея.
— Трябва да започнем да записваме това — каза той. — И трябва да започнем да планираме как да бъде направено.
— Ще минат години, преди да се възкачим на трона.
— Никога не се знае. Не го пожелавам — Бог знае, че почитам баща си и майка си и не бих пожелал нещо да се случи преди времето, което Бог е отредил. Но човек никога не знае. Аз съм Уелски принц, ти си принцеса. Но ние ще бъдем крал и кралица на Англия. Би трябвало да знаем кого ще приемем в двора си, редно е да знаем какви съветници ще изберем, добре е да знаем как ще направим тази страна наистина велика. Ако това е мечта, тогава можем да говорим за нея заедно нощем, както правим сега. Но ако е план, редно е да го пишем през деня, да се съветваме по него, да помислим как бихме могли да постигнем нещата, които искаме.