Лицето ѝ светна.
— Навярно ще е добре да се занимаваме с това, след като приключим с уроците си за деня. Може би възпитателят ти би ни помогнал, а също и моят изповедник.
— И моите съветници — каза той. — Бихме могли да започнем тук, в Уелс. Мога да направя каквото искам, в границите на разумното. Можем да основем колеж тук, и да построим училища. Можем дори да поръчаме тук построяването на кораб. В Уелс има корабостроители, можем да построим първия от отбранителните си кораби.
Тя плесна с ръце като малко момиче, каквото си беше всъщност.
— Можем да започнем царуването си! — възкликна.
— Да живее кралица Катерина! Кралица на Англия! — каза Артур закачливо, но при звука на думите спря и я погледна по-сериозно. — Нали знаеш, ще чуеш хората да казват това, любов моя. Vivat! Vivat Catalina Regina, кралица Катерина, кралица на Англия.
Това прилича на приключение — да се питаме каква страна можем да създадем, какви крал и кралица ще бъдем. Естествено е да мислим за Камелот. Това беше любимата ми книга от библиотеката на майка ми, а в библиотеката на бащата на Артур откривам протрития от прелистване екземпляр, който принадлежи на Артур.
Знам, че Камелот е приказка, идеал, толкова нереален, колкото и любовта на един трубадур, или замък от вълшебна приказка, или от легендите за разбойници, съкровища и духове. Но в идеята да управляваме едно кралство справедливо, със съгласието на хората, има нещо, което е повече от вълшебна приказка.
Артур и аз ще наследим огромна мощ: баща му се е погрижил за това. Мисля, че ще наследим силен престол и голямо богатство. Ще наследим трона с благосклонността на народа; кралят не е обичан, но е уважаван, и никой не иска завръщане към безкрайните битки. Тези англичани изпитват ужас от гражданска война. Ако се възкачим на трона с такава власт, с такова богатство, и разполагаме с тази доброжелателност, не се съмнявам, че можем да създадем една велика страна.
И тя ще бъде велика страна в съюз с Испания. Наследник на родителите ми е синът на Хуана, Карл. Той ще бъде император на Свещената Римска империя и крал на Испания. Той е мой племенник и между нас ще съществува приятелство като между сродници. Какъв могъщ съюз ще бъде това: великата Свещена Римска империя и Англия! Никой няма да може да се изправи срещу нас, ще можем да си поделим Франция, можем да си поделим по-голямата част от Европа. Тогава заедно — империята и Англия — ще се изправим срещу маврите, тогава ще победим и целият Изток, Персия, Отоманската империя, Индиите, дори Китай, ще бъдат открити пред нас.
Установеният ред в замъка се промени. В дните, които започваха да стават по-топли и светли, младите принц и принцеса на Уелс превърнаха покоите на Каталина в свой кабинет, завлякоха една голяма маса до прозореца, за да улавят следобедната светлина, и забодоха карти на Уелс върху покритата с лен ламперия.
— Сякаш планирате военен поход — каза мило лейди Маргарет Поул.
— Принцесата трябва да си почива — отбеляза с негодувание доня Елвира, без да се обръща конкретно към някого.
— Неразположена ли се чувствате? — попита бързо лейди Маргарет.
Каталина се усмихна и поклати глава: започваше да свиква с обсебващия интерес към здравето ѝ. Докато не беше в състояние да каже, че носи наследника на Англия, хората нямаше да я оставят на спокойствие и вечно щяха да я питат как се чувства.
— Нямам нужда да си почивам — каза тя. — А утре, ако се съгласите да дойдете с мен, бих искала да изляза и да видя нивите.
— Нивите ли? — попита лейди Маргарет, доста стъписана. — През март? Едва след седмица или дори повече ще започнат да ги разорават, няма почти нищо за гледане.
— Трябва да се уча — каза Каталина. — Там, където живеех, през лятото е толкова сухо, че трябваше да се прокопават малки напоителни канавки във всички ниви, в основата на всяко дърво, да отвеждаме водата до растенията, за да сме сигурни, че могат да се напояват и да живеят. Когато за първи път пътувахме през тази страна и видях канавките край вашите ниви, бях толкова невежа, че си помислих, че се използват за напояване. — При този спомен тя се засмя на глас. — А после принцът ми каза, че това са канали за отвеждане на водата. Не можех да повярвам! Затова по-добре да излезем на езда, и ще трябва да ми обясните всичко.