Артур се обърна към градинаря:
— Някога чувал ли си за растение, наречено lactuca?
— Не, ваша светлост — каза мъжът със сведена глава. — Съжалявам, ваша светлост. Може би е испанско растение. Звучи много варварско. Да не би нейно кралско височество да иска да каже, че там ядат трева? Като овце?
Устната на Артур потрепна:
— Не, мисля, че е някаква билка. Ще я питам.
Той се обърна към Каталина, взе дланта ѝ и я пъхна в сгъвката на лакътя си.
— Знаеш ли, понякога през лятото тук е много слънчево и много горещо. Наистина. Ще откриеш, че по пладне слънцето е твърде горещо. Ще трябва да седиш на сянка.
Тя невярващо премести поглед от студената кал към сгъстяващите се облаци.
— Не сега, знам; а през лятото. Облягал съм се на тази стена и съм откривал, че е топла на допир. Знаеш ли, отглеждаме ягоди, малини и праскови. Всички плодове, които отглеждате вие в Испания.
— Портокали?
— Е, може би портокали не — призна той.
— Лимони? Маслини?
Той заяви надуто:
— Всъщност да.
Тя го погледна подозрително:
— Фурми?
— В Корнуол — потвърди той със сериозно изражение. — Разбира се, в Корнуол е по-топло.
— Захарна тръстика? Ориз? Ананаси?
Той се опита да отговори утвърдително, но не успя да потисне кикотенето си, а тя се разсмя високо и посегна да го удари.
Когато отново се овладяха, той се огледа из вътрешния двор и каза: „Хайде, известно време никой няма да забележи, че ни няма“, поведе я надолу по стъпалата към изхода за внезапни нападения и двамата излязоха през скритата врата.
Малка пътека ги отведе до склона, който се спускаше стръмно от замъка надолу към реката. При приближаването им няколко агнета, след които лениво вървеше пастирче, се подплашиха и се разбягаха. Артур плъзна ръка около талията ѝ и тя нагоди крачките си към неговите.
— Наистина отглеждаме праскови — увери я той. — Другите неща — не, разбира се. Но съм сигурен, че можем да отглеждаме твоята lactuca, каквото и да е това. Трябва ни само градинар, който да донесе семената и който вече да е отглеждал нещата, които искаш. Защо не пишеш на главния градинар в Алхамбра и не го помолиш да ти изпрати някого?
— Мога ли да повикам градинар? — попита тя невярващо.
— Любов моя, ти ще бъдеш кралица на Англия. Можеш да повикаш цял полк градинари.
— Наистина ли?
Артур се засмя при вида на възторга, който озари лицето ѝ.
— Веднага. Не си ли даваше сметка за това?
— Не! Но къде ще сади растенията си той? До стената на замъка няма място, а ако освен зеленчуци ще садим и плодове…
— Ти си принцеса на Уелс! Можеш да си посадиш градина, където ти харесва. Можеш да получиш и цял Кент, ако искаш, скъпа моя.
— Кент?
— Там отглеждаме ябълки и хмел; мисля, че можем да пробваме с lactuca.
Каталина се засмя заедно с него:
— Не си и помислях такова нещо. Дори не си мечтаех да повикам градинар. Само да бях довела един още в началото! Имам всички тези безполезни придворни дами, а се нуждая от градинар.
— Може да го замениш за доня Елвира.
Тя се изкикоти звучно.
— Ах, Боже мой, ние сме благословени — каза той простичко. — Благословени сме един с друг, и в живота си. Ще имаш всичко, което поискаш, винаги. Кълна се в това. Искаш ли да пишеш на майка си? Тя може да ти изпрати двама добри градинари, а аз веднага ще наредя да обърнат малко земя.
— Ще пиша на Хуана — реши тя. — В Нидерландия. Тя живее в северната част на християнски свят като мен. Трябва да знае какво ще расте в такъв климат. Ще ѝ пиша и ще разбера какво е направила тя.
— И ще ядем lactuca! — възкликна той, като целуна пръстите ѝ. — По цял ден. Няма да ядем нищо освен lactuca, каквото и да е това, като овце, които пасат трева.
— Разкажи ми приказка.
— Не, ти ми разкажи нещо.
— Ако ми разкажеш пак за падането на Гранада.
— Ще ти разкажа. Но ти трябва да ми обясниш нещо.
Артур се протегна и я придърпа, така че тя лежеше напряко на леглото, с глава на рамото му. Каталина чувстваше повдигането и спадането на гладките му гърди, докато дишаше, и чуваше лекото туптене на сърцето му, постоянно като любовта.
— Ще ти обясня всичко — тя долови усмивката в гласа му. — Днес съм необикновено мъдър. Трябваше да ме чуеш след вечеря, докато раздавах правосъдие.