— Ти си много справедлив — призна тя. — Наистина обичам да слушам, когато отсъждаш.
— Аз съм истински Соломон — каза той. — Ще ме наричат Артур Добрия.
— Артур Мъдрия — предложи тя.
— Артур Великолепния.
Каталина се изкикоти.
— Но искам да ми обясниш нещо, което чух за майка ти.
— Така ли, какво?
— Една от английските придворни дами ми каза, че тя била сгодена за тиранина Ричард. Помислих си, че сигурно съм я разбрала погрешно. Говорехме на френски, и си помислих, че сигурно съм сгрешила.
— О, онази история — каза той, като завъртя леко глава.
— Не е ли вярна? Надявам се, че не съм те обидила?
— Не, ни най-малко. Тази история често се разказва.
— Нима е вярна?
— Кой знае? Само майка ми и тиранинът Ричард могат да знаят какво се е случило. Единият от тях е мъртъв, а другият мълчи като гроб.
— Ще ми разкажеш ли? — попита тя предпазливо. — Или изобщо не бива да говорим за това?
Той сви рамене:
— Съществуват две истории — добре известната, и нейната сянка. Историята, която всички знаят, е че майка ми поискала свято убежище заедно с майка си и сестрите си; всички заедно се криели в една църква. Знаели, че ако излязат, ще бъдат арестувани от узурпатора Ричард и ще изчезнат в Тауър като малките ѝ братя. Никой не знаел дали принцовете са живи или мъртви, но никой не ги бил виждал, всички се опасявали, че те са мъртви. Майка ми писала на баща ми — е, майка ѝ наредила да го направи, — казала му, че ако той, един Тюдор от рода Ланкастър, дойде в Англия, тогава тя, принцеса от рода Йорк, ще се омъжи за него и старата вражда между двете фамилии ще приключи завинаги. Казала му да дойде и да я спаси, и да познае любовта ѝ. Той получил писмото, събрал армия, дошъл да намери принцесата, оженил се за нея, и донесъл мир на Англия.
— Това ми разказа и преди. Много хубава история.
Артур кимна.
— А историята, която не се разказва?
Той се изкикоти против волята си.
— Доста е скандална. Говори се, че тя изобщо не е била в свято убежище. Говори се, че напуснала убежището, напуснала майка си и сестрите си. Отишла в двора. Съпругата на крал Ричард била мъртва и той си търсел друга. Тя приела предложението за брак на крал Ричард. Щяла да се омъжи за своя чичо, тиранина, за човека, убил братята ѝ.
Ръката на Каталина бавно се вдигна към устата, за да заглуши шокираното ѝ ахване: очите ѝ бяха широко отворени:
— Не!
— Така се говори.
— Майка ти, кралицата?
— Самата тя — каза той. — Всъщност говорят и още по-лоши неща. Че тя и Ричард се сгодили, докато съпругата му била на смъртно легло. Затова винаги съществува такава враждебност между нея и баба ми. Баба ми ѝ няма доверие, но никога не казва защо.
— Как е могла? — запита тя.
— Как е могла да не го стори? — отвърна рязко той. — Ако погледнеш нещата от нейната гледна точка, тя е била принцеса на Йорк, баща ѝ бил мъртъв, майка ѝ била неприятелка на краля, принудена да се оттегли в убежище — затворничка също толкова, колкото ако била в Тауър. Ако искала да оцелее, трябвало по някакъв начин да се сдобие с благоволението на краля. Ако изобщо е искала да бъде призната за принцеса, трябвало да получи неговото признание. Ако искала да бъде кралица на Англия, трябвало да се омъжи за него.
— Но нима не би могла… — подхвана тя, а после млъкна.
— Не. — Той поклати глава. — Не виждаш ли? Тя била принцеса; нямала твърде голям избор. Ако е искала да остане жива, е щяла да бъде принудена да се подчини на краля. Ако искала да бъде кралица, щяла да е принудена да се омъжи за него.
— Можела е да събере собствена армия.
— Не и в Англия — напомни ѝ той. — Трябвало е да се омъжи за краля на Англия, за да стане кралица на страната. За нея това е бил единственият начин.
Каталина замълча за миг:
— Благодаря на Бог, че за да бъда кралица, трябваше да се омъжа за теб, че съдбата ме доведе толкова лесно тук.
Той се усмихна:
— Благодаря на Бог, че сме доволни от съдбата си. Защото щяхме да се оженим, и ти щеше да станеш кралица на Англия, независимо от това дали ме беше харесала или не. Нали?
— Да — каза тя. — За една принцеса никога не съществува избор.
Той кимна.
— Но баба ти, нейна светлост майката на краля, сигурно е планирала сватбата на майка ти с баща ти. Защо не ѝ прощава? Нали майка ти е била част от плана.
— Онези две властни жени — майката на баща ми и майката на майка ми — уговорили сделката помежду си като две перачки, продаващи крадено бельо.