Тя нададе лек, шокиран писък.
Артур се засмя: откриваше, че ужасно му се нрави да я изненадва.
— Ужасно, нали? — отвърна той спокойно. — В един момент майката на майка ми вероятно е била най-мразената жена в Англия.
— А къде е тя сега?
Той сви рамене:
— Беше в двора за известно време, но нейна светлост майката на краля дотолкова я ненавиждаше, че се отърва от нея. Била е прочута с красотата си, знаеш, а също и много умела в заговорите и кроежите. Баба ми я обвини, че крояла заговор срещу баща ми, и той избра да ѝ повярва.
— Нали не е мъртва? Нима са я екзекутирали?
— Не. Той я изпрати в манастир, тя вече изобщо не идва в двора.
Каталина бе ужасена.
— Баба ти е наредила родната майка на кралицата да бъде затворена в манастир?
Той кимна, с мрачно лице.
— Така е. Нека това ти служи за поука и предупреждение, любима. Баба ми не приема радушно в двора никой, който може да отклони вниманието от собствената ѝ власт. Погрижи се никога да не я ядосваш.
Каталина поклати глава.
— Никога не бих го сторила. Изпитвам пълен ужас от нея.
— Аз също! — засмя се той. — Но аз я познавам, и те предупреждавам. Тя няма да се спре пред нищо, за да задържи властта на сина си и на семейството си. Нищо няма да отклони вниманието ѝ от тази цел. Тя не обича никого освен него. Не обича мен, не е обичала съпрузите си — никого освен него.
— И теб дори?
Той поклати глава.
— Дори него не обича така, както ти разбираш обичта. Той е момчето, за което тя е решила, че е родено да бъде крал. Отпратила го, когато бил още почти бебе, в името на безопасността му. Погрижила се той да оцелее през момчешките си години. После му наредила да се изправи пред лицето на ужасна опасност, за да предяви правата си над трона. Можела е да обича само един крал.
Тя кимна.
— Той е бил нейният претендент.
— Точно така. Тя поискала трона за него. Тя го направила крал. И той е крал.
Той видя мрачното ѝ лице.
— Е, стига с това. Трябва да ми изпееш твоята песен.
— Коя?
— Има ли друга за падането на Гранада?
— Сигурно десетки.
— Изпей ми една — нареди той. Натрупа още две възглавници зад главата си, а тя коленичи пред него, отметна назад гъстата си червена коса и запя с нисък, сладък глас:
Той мълча няколко дълги минути. Тя отново се изтегна по гръб до него, взирайки се невиждащо в бродирания балдахин над главите им.
— Винаги е така, нали? — отбеляза той. — Възходът на един означава падението на друг. Аз ще бъда крал, но едва когато баща ми умре. А когато аз умра, ще царува синът ми.
— Артур ли ще го наречем? — попита тя. — Или Хенри, на баща ти?
— Артур е хубаво име — каза той. — Хубаво име за една нова кралска фамилия в Британия. Артур за Камелот, и Артур — на мен. Не ни трябва още един Хенри, брат ми стига за всички. Да го кръстим Артур, а по-голямата му сестра ще се казва Мери.
— Мери? Исках да я нарека Изабела, на майка ми.
— Можеш да наречеш следващото момиче Изабела. Но искам първородната ни дъщеря да бъде кръстена Мери.
— Артур трябва да бъде пръв.
Той поклати глава:
— Първо ще си родим Мери, та с момичето да се научим как се правят всички неща.
— Как се правят всички неща?
Той махна с ръка:
— Кръщаването, усамотението преди раждане, раждането, цялата тази суматоха, дойката, люлките, бавачките. Баба ми е написала невероятна книга, за да постанови как трябва да се прави всичко това. Ужасно сложно е. Но ако ни се роди първо Мери, детската стая ще е съвсем готова, а при следващото ти раждане ще сложим в люлката нашия син и наследник.
Каталина се надигна и му се нахвърли с престорено възмущение:
— Искаш да се упражняваш върху дъщеря ми как да бъдеш баща? — възкликна тя.
— Не би искала да започнеш със сина ми — възрази той. — Това ще бъде розата от розовия храст на Англия. Не забравяй, че точно така наричат и мен: „розата на Англия“. Мисля, че би трябвало да се отнасяш към моята розова пъпка, моето малко цветче, с голямо уважение.