— Тогава тя ще се казва Изабела — постави условие Каталина. — Ако се роди първа, ще бъде Изабела.
— Мери, като небесната повелителка.
— Изабела, на кралицата на Испания.
— Мери, за да въздам благодарност за това, че ти дойде при мен. Най-сладкият дар, който небето можеше да ми даде.
Каталина се разтопи в обятията му.
— Изабела — каза тя, докато той я целуваше.
— Мери — прошепна той в ухото ѝ. — И нека да я направим сега.
Утро е. Лежа будна, зазорява се и чувам как птиците бавно запяват. Слънцето изгрява и през решетъчния прозорец зървам синьо небе. Може би денят ще бъде топъл, може би лятото най-сетне идва.
До мен Артур диша тихо и равномерно. Чувствам как сърцето ми прелива от любов към него. Полагам длан върху русите къдри на главата му и се питам дали някоя жена е обичала мъж така, както аз обичам него.
Размърдвам се и полагам другата си ръка върху топлия си заоблен корем. Възможно ли е снощи да сме направили дете? Дали там, на сигурно място в утробата ми, вече има бебе, което ще бъде наречено Мери, принцеса Мери, която ще бъде розата от розовия храст на Англия?
Чувам стъпките на прислужницата, която шета из приемната ми — носи дърва за огъня, разпалва въглените. Артур все още не се помръдва. Нежно слагам ръка на рамото му. „Събуди се, сънльо“, казвам със стоплен от любов глас. „Слугите са отвън, трябва да си вървиш.“
Той е влажен от пот, кожата на рамото му е студена и лепкава.
— Любов моя? — питам аз. — Добре ли си?
Той отваря очи и ми се усмихва:
— Не ми казвай, че вече е сутрин. Толкова съм уморен, че мога да спя още един ден.
— Сутрин е.
— О, защо не ме събуди по-рано? Сутрин те обичам толкова много, а сега ще мога да те имам чак довечера.
Притискам лице към гърдите му.
— Недей. Аз също се успах. Стоим до късно. Сега ще трябва да си вървиш.
Артур ме прегръща плътно, сякаш му е непоносимо да ме пусне; но чувам как камериерът, който отговаря за спалнята му, отваря външната врата, за да донесе гореща вода. Отдръпвам се от него. Чувствам се, сякаш откъсвам пласт от собствената си кожа. Непоносимо ми е да се отдалеча от него.
Внезапно съм поразена от топлината на тялото му, от топлината, която се излъчва от усуканите завивки около нас.
— Толкова си горещ!
— Това е страст — казва той с усмивка. — Ще трябва да отида на литургия, за да се охладя.
Той се измъква от леглото и загръща раменете си с халата. Залита леко.
— Любими, добре ли си? — питам.
— Малко замаян, нищо повече — казва той. — Заслепен от страст, и за всичко си виновна ти. Ще се видим в параклиса. Моли се за мен, скъпа.
Ставам от леглото и махам резето на вратата към бойниците, за да го пусна да излезе. Той се олюлява леко, докато се качва по каменните стъпала, после го виждам как изправя рамене, за да вдиша свежия въздух. Затварям вратата зад гърба му, а после се връщам в леглото си. Хвърлям поглед из стаята: никой не би могъл да се досети, че той е бил тук. След миг доня Елвира потропва на вратата ми и влиза заедно с придворната дама, а зад тях — две прислужници с каната с гореща вода и роклята ми за деня.
— Спахте до късно, сигурно сте преуморена — казва доня Елвира неодобрително; но аз съм толкова умиротворена и толкова щастлива, че не си давам труд да отговоря.
В параклиса успяха само да си разменят скрити усмивки. След литургията Артур излезе на езда, а Каталина отиде да закуси. След закуска беше време да учи заедно със свещеника си, и Каталина се разположи край масата в прозоречната ниша заедно с него, с книгите пред тях, и се зае да изучава посланията на свети Павел.
Маргарет Поул влезе, докато Каталина затваряше книгата си.
— Принцът моли да отидете при него в покоите му — каза тя.
Каталина се изправи.
— Случило ли се е нещо?
— Мисля, че той не е добре. Отпрати всички освен личните си камериери и слугите си.
Каталина тръгна веднага, последвана от доня Елвира и лейди Маргарет. Покоите на принца бяха претъпкани с обичайните присъстващи в малкия двор: мъже, които търсеха благоволение или внимание, просители, молещи за справедливост, любопитни зяпачи и множество по-незначителни слуги и служители. Каталина си проправи път през всички тях до двойните врати към личните покои на Артур, и влезе.