Той седеше в един стол до огъня, с много бледо лице. Доня Елвира и лейди Маргарет чакаха на вратата, докато Каталина се отправи бързо към него.
— Болен ли си, любов моя? — попита тя бързо.
Той успя да се усмихне, но тя видя, че това му струваше усилие.
— Мисля, че съм хванал някаква простуда — каза той. — Не се приближавай, не искам да ти я предам.
— Горещо ли ти е? — попита тя със страх, мислейки си за „потната болест“, която започваше като треска и убиваше жертвите си.
— Не, усещам студ.
— Е, това не е изненадващо в тази страна, където непрекъснато вали или сняг, или дъжд.
Той отново успя да се усмихне.
Каталина се огледа наоколо и видя лейди Маргарет.
— Лейди Маргарет, трябва да повикаме лекаря на принца.
— Вече изпратих слугите си да го намерят — каза тя, като пристъпи напред.
— Не искам да се вдига шум — каза Артур раздразнено. — Просто исках да ви кажа, принцесо, че не мога да дойда на вечеря.
Погледът ѝ срещна неговия.
„Как ще останем насаме?“ — беше неизреченият въпрос.
— Ще позволите ли да вечерям в покоите ви? — попита тя. — Можем ли да вечеряме заедно, насаме, след като сте болен?
— Да, нека го направим — заяви той.
— Говорете първо с лекаря — посъветва го лейди Маргарет. — Ако ваша светлост позволи. Той може да ви посъветва какво да ядете, и дали е безопасно за принцесата да бъде с вас.
— Той не е болен — настоя Каталина. — Казва, че просто се чувства уморен. Причината е просто в студения въздух тук, или във влагата. Вчера беше студено, а той беше на езда през половината ден.
На вратата се почука и един глас се обади:
— Доктор Биъруърт е тук, ваша светлост.
Артур повдигна ръка в знак на разрешение. Доня Елвира отвори вратата и лекарят влезе в стаята.
— Принцът чувства студ и умора. — Каталина тръгна веднага към него, като заговори бързо на френски. — Болен ли е? Аз не мисля, че е болен. Вие какво мислите?
Докторът се поклони ниско на нея и на принца. Поклони се на лейди Маргарет и доня Елвира.
— Съжалявам, не разбирам — смутено се обърна той на английски към лейди Маргарет. — Какво казва принцесата?
Каталина плесна с ръце в пристъп на безсилно раздразнение.
— Принцът… — поде тя на английски.
Маргарет Поул дойде и застана до нея.
— Негова светлост не е добре — каза тя.
— Мога ли да говоря с него насаме? — попита докторът.
Артур кимна. Опита се да се надигне от стола, но почти залитна. Докторът мигновено се озова до него, за да го подкрепи, и го въведе в спалнята му.
— Не може да е болен. — Каталина се обърна към доня Елвира и ѝ заговори на испански. — Снощи беше добре. Едва тази сутрин почувства горещина. Но каза, че е само уморен. Но сега едва стои на краката си. Не може да е болен.
— Кой знае каква болест може да си навлече човек в този дъжд и мъгла? — отвърна кисело дуенята. — Цяло чудо е, че самата вие не сте болна. Цяло чудо е, че някой от нас може да понася това време.
— Не е болен — каза Каталина. — Просто е преуморен. Вчера язди дълго. И беше студено, имаше много студен вятър. Аз самата го забелязах.
— Вятър като този може да убие човек — каза доня Елвира мрачно. — Навява толкова много студ и влага.
— Престанете! — възкликна Каталина, като запуши ушите си с ръце. — Не искам да чувам и дума повече. Той просто е уморен, изтощен. И може би се е простудил. Няма нужда да говорите за убийствени ветрове и влага.
Лейди Маргарет пристъпи напред и нежно улови ръцете на Каталина.
— Бъдете търпелива, принцесо — посъветва я тя. — Доктор Биъруърт е много добър лекар и познава принца от детството му. Принцът е силен млад човек и е в добро здраве. Вероятно няма абсолютно никаква причина за тревога. Ако доктор Биъруърт се тревожи, ще повикаме личния лекар на краля от Лондон. Скоро ще го излекуваме.
Каталина кимна, отиде да седне до прозореца и се загледа навън. Небето се беше покрило с облаци, слънцето почти се бе скрило. Отново валеше, дъждовните капки се стичаха по малките стъклени прозорчета. Каталина се загледа в тях. Опита се да отклони ума си от мисълта за смъртта на брат си, който беше обичал толкова много съпругата си, очакваща раждането на техния син. Хуан беше умрял само няколко дни след като се разболя, и никой така и не разбра каква точно е била болестта му.
— Няма да мисля за него, не и за бедния Хуан — прошепна Каталина на себе си. — Нещата изобщо не са същите. Хуан винаги е бил крехък, дребен, но Артур е силен.
Стори ѝ се, че лекарят се забави дълго, и когато излезе от спалнята, Артур не беше с него. Каталина, която се беше надигнала от мястото си веднага щом вратата се отвори, надникна зад него и видя Артур да лежи на леглото, наполовина съблечен, полузаспал.