— Аз съм Каталина, принцеса на Испания и на Уелс — напомням си. — Аз съм Каталина, възлюбена от Бог, ползваща се със специалното Божие благоволение. Нищо не може да се обърка за мен. Нищо никога не може да се обърка толкова зле за мен. Божията воля е да се омъжа за Артур и да обединя кралствата Испания и Англия. Бог няма да позволи нещо да се случи на Артур или на мен. Зная, че Той обсипва с благоволението си майка ми и мен преди всички други. Този страх сигурно е изпратен, за да ме изпита. Но аз няма да се страхувам, защото знам, че нищо няма да се обърка за мен.
Каталина чакаше в покоите си, като на всеки час изпращаше дамите си да питат как е съпругът ѝ. Първите няколко часа те съобщаваха, че той още спи, че докторът му е приготвил отвара и стои до леглото му, чакайки го да се събуди. После, в три следобед, казаха, че се е събудил, но горял и бил и трескав. Беше изпил отварата и чакаха да видят спадането на температурата. В четири той беше по-зле, не по-добре, и докторът се зае да приготвя лек по друга рецепта.
Принцът не трябваше да вечеря, щеше само да пие малко хладък ейл и лековете, предписани от доктора за треската.
— Идете и го попитайте дали иска да ме види — нареди Каталина на една от английските си дами. — Непременно говорете с лейди Маргарет. Тя ми обеща, че ще вечерям с него. Напомнете ѝ.
Жената отиде и се върна с мрачно лице:
— Принцесо, всички са много разтревожени — каза тя. — Повикаха лекар от Лондон. Доктор Биъруърт, който го наглеждаше, не знае защо температурата не спада. Лейди Маргарет е там, а също и сър Ричард Поул, сър Уилям Томас, сър Хенри Върнън, сър Ричард Крофт — всички чакат отвън пред покоите му и вас също няма да пуснат да го видите. Казват, че умът му блуждае.
— Трябва да отида в параклиса. Трябва да се моля — каза Каталина на мига.
Наметна главата си с воал и се върна в кръглия параклис. За нейно удивление изповедникът на принц Артур беше пред олтара, с глава, ниско сведена в молитва, някои от най-изтъкнатите мъже от града и замъка бяха насядали около стената, със сведени глави. Каталина се вмъкна в стаята и падна на колене. Опря брадичка в дланите си и се вгледа в прегърбените рамене на свещеника, търсейки някакъв знак, че Бог чува молитвите му. Нямаше как да разбере. Тя затвори очи.
Мили Боже, пощади Артур, пощади скъпия ми съпруг, Артур. Той е още момче, аз още момиче, не сме имали време заедно, никакво време. Знаеш какво кралство ще създадем, ако той бъде пощаден. Знаеш какви планове имаме за тази страна, в каква свята крепост ще превърнем тази земя, как ще сразим маврите, как ще защитим това кралство от шотландците. Мили Боже, в милостта си пощади Артур и му позволи да се върне при мен. Искаме да имаме своите деца: Мери, която ще бъде розата от розовия храст, и нашият син Артур, който ще бъде третият римокатолически крал на Англия от династията на Тюдорите. Позволи ни да сторим онова, което обещахме. О, мили Боже, имай милост и го пощади. Майко Божия, застъпи се за нас и го пощади. Мили Господи Иисусе, пощади го. Аз, Каталина, съм тази, която моли за това, и моля в името на майка си, кралица Изабела, която цял живот Ти е служила, която е най-отдадената на християнството кралица, която е служила в Твоите кръстоносни походи. Тя е възлюбена от Теб, аз съм възлюбена от Теб. Моля Те, не ме изоставяй.
Докато Каталина се молеше, се стъмни, но тя не забеляза. Беше късно, когато доня Елвира я докосна леко по рамото и каза:
— Инфанта, трябва да вечеряте нещо и да си лягате.
Каталина обърна пребледняло лице към дуенята си.
— Какви са новините? — попита тя.
— Казват, че той е по-зле.
Мили Господи Иисусе, пощади го, сладки Иисусе, пощади ме, сладки Иисусе, пощади Англия. Кажи, че Артур не е по-зле.
На сутринта съобщиха, че той е прекарал добре нощта, но сред личните му слуги и камериери се мълвеше, че той отпадал. Температурата се беше повишила толкова много, че умът му блуждаеше; понякога си мислеше, че е в детската си стая със сестрите си и с брат си, понякога си мислеше, че е на сватбата си, облечен в блестящ бял сатен, а понякога — изключително странно — си мислеше, че се намира в някакъв фантастичен палат. Говореше за вътрешен двор с миртови храсти, за правоъгълник от вода като огледало, отразяващо златна сграда, и за летящи в кръг ята от бързолети, които обикалят безспир наоколо през целия слънчев ден.