— Кралицата ми пише. Искат да знаят как сте със здравето. Не само дали се чувствате добре и достатъчно силна, за да пътувате; всъщност трябва да знаят дали е възможно да чакате дете.
Каталина сключи ръце, и извърна лице, така че лейди Маргарет да не види студения ѝ гняв.
— Ако чакате дете и това дете е син, тогава той ще бъде принц на Уелс, а след това крал на Англия, а вие ще бъдете „нейна светлост, майката на краля“ — напомни ѝ тихо лейди Маргарет.
— А ако не очаквам дете?
— Тогава сте вдовстваща принцеса, а принц Хари е Уелски принц.
— А когато кралят умре?
— Тогава принц Хари ще стане крал.
— А аз?
Лейди Маргарет безмълвно сви рамене. „За вас почти нищо“ — казваше жестът. На глас тя каза:
— Вие все още сте инфантата. — Лейди Маргарет се опита да се усмихне. — Каквато ще бъдете винаги.
— А следващата кралица на Англия?
— Ще бъде съпругата на принц Хари.
Гневът напусна Каталина, тя отиде до огнището и се хвана за високата полица над него, за да не залитне. Малкият огън, който гореше зад решетката, не излъчваше топлина, която тя да може да почувства през плътната черна пола на траурната си рокля. Втренчи се в пламъците, сякаш искаше да проумее какво беше станало с нея.
— Отново се превърнах в това, което бях като тригодишно дете — каза тя бавно. — Инфантата на Испания, а не принцесата на Уелс. Невръстно дете. Без значение.
Лейди Маргарет, чиято собствена кралска кръв бе старателно „замърсена“ чрез брак с по-низш от нея човек, за да не може да представлява заплаха за заемания от Тюдорите престол на Англия, кимна.
— Принцесо, приемате положението на своя съпруг. Винаги е така за всички жени. Ако нямате нито съпруг, нито син, вие сте жена без положение. Имате само онова, с което сте родена.
— Ако се прибера у дома в Испания като вдовица и ме омъжат за ерцхерцог, ще бъда ерцхерцогиня Каталина, и изобщо няма да бъда принцеса. Няма да бъда принцеса на Уелс, и никога няма да стана кралица на Англия.
Лейди Маргарет кимна.
— Също като мен — каза тя.
Каталина обърна глава.
— Като вас?
— Аз бях принцеса от династията на Плантагенетите, племенница на крал Едуард, сестра на Едуард Уорик — наследникът на трона на крал Ричард. Ако крал Хенри беше загубил битката при Босуърт, сега на трона щеше да бъде крал Ричард, брат ми щеше да бъде негов наследник и Уелски принц, а аз щях да бъда принцеса Маргарет, каквато съм родена да бъда.
— Вместо това сте лейди Маргарет, съпруга на управителя на малък замък, дори не негов собствен, на края на Англия.
По-възрастната жена кимна в знак на съгласие с мрачното описание на положението си.
— Защо не отказахте? — попита Каталина грубо.
Лейди Маргарет хвърли поглед зад гърба си, за да се увери, че вратата на приемната е затворена и никоя от дамите на Каталина не може да чуе.
— Как бих могла да откажа? — попита тя простичко. — Брат ми беше в Тауър само защото беше роден принц. Ако бях отказала да се омъжа за сър Ричард, щях да се присъединя към брат си. Брат ми положи горката си глава на дръвника само защото носеше своето име. Като момиче, аз имах шанс да променя името си. Това и сторих.
— Имали сте шанс да бъдете кралица на Англия! — възрази Каталина.
Лейди Маргарет се отдръпна от енергичния изблик на по-младата жена.
— Става това, което е Божия воля — каза тя простичко. — Моят шанс, такъв, какъвто беше, бе пропилян. Вашият също. Ще трябва да намерите начин да живеете без съжаления, инфанта.
Каталина не каза нищо, но изражението, с което се обърна към приятелката си, беше сдържано и студено.
— Ще намеря начин да осъществя съдбата си — каза тя. — Ар… — млъкна рязко: не можеше да изрече името му, дори пред приятелката си. — Веднъж водих разговор за това какво означава да предявиш правото си над онова, което ти се полага — каза тя. — Сега го разбирам. Ще трябва да бъда претендент за правата на собствената си личност. Ще настоявам на своето. Зная какъв е дългът ми и какво трябва да направя. Ще изпълня Божията воля, каквито и трудности да ми донесе това.
По-възрастната жена кимна.
— Може би Бог повелява да приемете съдбата си. Може би Божията воля е да се примирите — предположи тя.
— Не, Той не повелява това — заяви Каталина.
Няма да кажа на никого какво обещах. Няма да кажа на никого, че в сърцето си все още съм принцеса на Уелс, винаги ще бъда принцеса на Уелс, докато не видя сватбата на сина си и видя снаха си коронясана. Няма да кажа на никого, че сега разбирам какво ми каза Артур: че дори една принцеса по рождение може да бъде принудена да отстоява титлата си.