— Моето наследство като вдовица на принца?
Той избегна погледа ѝ.
— На този етап само издръжка. Не забравяйте — вашите родители не са му изплатили зестрата ви, така че той няма да ви изплати наследството ви на вдовица. Но ще ви даде добра сума, която ще ви позволи да поддържате положението си.
— Редно е да получа наследството си на вдовица.
Посланикът поклати глава:
— Той няма да го изплати, докато не получи пълната зестра. Но издръжката е добра, ще ви позволи да поддържате подобаващо домакинство.
Видя, че тя изпита огромно облекчение.
— Принцесо, безспорно е, че кралят уважава положението ви — каза той внимателно. — Не е нужно да изпитвате опасения по този въпрос. Разбира се, ако би могъл да получи уверение относно здравето ви…
Върху лицето на Каталина отново се появи непроницаемо изражение.
— Не зная какво имате предвид — каза тя кратко. — Добре съм. Можете да му кажете, че съм добре. Нищо повече.
Печеля време, като ги оставям да си мислят, че чакам дете. Толкова е мъчително, като знам, че месечното ми неразположение дойде и отмина, че съм готова да забременея от Артур, но той е мъртъв и погребан, и няма да дойде в леглото ми никога повече, и ние никога няма да създадем неговата дъщеря Мери и неговия син Артур.
Непоносимо ми е да им кажа истината: моята утроба е празна, няма бебе, което да отгледам заради него. А докато аз не казвам нищо, те също трябва да чакат. Няма да ме изпратят у дома в Испания, докато се надяват, че все още мога да бъда Нейна светлост майката на Уелския принц. Трябва да чакат.
А докато чакат, аз мога да подготвям това, което ще кажа, и което ще направя. Трябва да бъда разумна, както би била майка ми, и хитра като лисица, какъвто е моят баща. Трябва да бъда решителна като нея, и потайна като него. Трябва да измисля как и кога ще започна да изричам тази лъжа — голямата лъжа на принц Артур. Ако успея да я изрека така, че да убеди всички, ако успея да се поставя така, че да изпълня предопределената ми съдба, тогава Артур, обичният ми Артур, може да постигне онова, което искаше. Може да владее Англия чрез мен, мога да се омъжа за брат му и да стана кралица. Артур може да живее чрез детето, което ще зачена с брат му, можем да създадем онази Англия, която се заклехме, не ще съградим, въпреки злощастието, въпреки лекомислието на брат му, въпреки собственото ми отчаяние.
Няма да се предам на сърдечната мъка, ще се отдам на Англия. Ще спазя обещанието си. Ще бъда вярна на съпруга си и на съдбата си. И ще подготвям планове и кроежи, и ще обмисля как мога да победя това злощастие и да бъда онова, което съм родена да бъда. Как да бъда претендентката, която става кралица.
Малкият двор се премести в Дърам Хаус в последните дни на юни, а останалите придворни на Каталина се завръщаха унило един по един от замъка Лъдлоу, като разказваха за смълчан град и замък в траур. Каталина не изглеждаше особено доволна от смяната на обстановката, макар че Дърам Хаус беше красив дворец с прекрасни градини, спускащи се надолу до реката, със собствени стълби и пристан за лодки. Посланикът дойде да я посети и я намери в галерията в предната част на къщата, която гледаше към предния вътрешен двор отдолу и Айви Лейн — оттатък.
Тя го остави да стои прав пред нея.
— Нейна светлост майка ви, кралицата, е назначила специален пратеник, който да ви придружи до родината веднага щом вдовишкото ви наследство бъде изплатено. Тъй като не ни съобщихте, че очаквате дете, тя прави приготовления за пътуването ви.
Де Пуебла я видя как стисна устни, сякаш за да възпре някой прибързан отговор.
— Каква сума трябва да ми изплати кралят, като на вдовица на сина му?
— Трябва да ви плати една трета от годишните приходи на хазната от Уелс, Корнуол и Честър — каза той. — А сега вашите родители искат в добавка крал Хенри да върне цялата ви зестра.
Каталина изглеждаше ужасена.
— Никога няма да го направи — каза тя категорично. — Никой пратеник няма да бъде в състояние да го убеди. Крал Хенри никога няма да ми изплати такива суми. Той не ми плащаше издръжка, дори когато синът му беше жив. Защо му е да връща зестрата и да изплаща вдовишко наследство, когато няма да спечели нищо от това?
Посланикът сви рамене:
— Включено е в договора.
— Така беше и с издръжката ми, а вие не успяхте да го накарате да я изплати — каза тя остро.