Наблюдаваше срещата между лорд Дънсуърти, неговата дъщеря и херцогинята от разстояние, тъй като столът й бе разположен далеч от тях. Беше замаяна като свидетел на ужасно престъпление. Искаше й се да се изправи и да уведоми лейди Лора и баща й, че херцогиня Солтъдрън бе лъжкиня. Че само опитваше да спечели време. Че контролираше и манипулираше живота на всички около нея по начин, който можеше и в крайна сметка щеше да ги унищожи. И всичко това се правеше, за да осигури проклетото продължаване на своя род със синя кръв.
— Ние разбира се желаем връзката на нашите деца да стане реалност колкото се може по-скоро — казваше в този момент лорд Дънсуърти. — Вярвам, че ваше височество няма да има нищо против да поканя един-двама от общите ни познати в Торн Роуз, за да се уверят сами и да уверят и другите, че всичко с негово височество е… да кажа добре, даже отлично.
Вдигнал нагоре едната си вежда, възрастният човек наблюдаваше мъжа, когото мислеше за бъдещия си зет, а по лицето му се изписаха тревога и безсилие.
— Трябва да разберете… като се има предвид историята на негово височество… и, ъъ, разочарованието и, ъъ, объркването, които изживя скъпата ми Лора във връзка с нестабилното умствено състояние на негово височество, не бих желал тя да бъде подложена на по-нататъшно унижение поради неприятните догадки по повод стабилността на негово височество и неговата връзка с дъщеря ми, неща, които се разчуват така светкавично сред нашите среди.
„Херцогът“ му се усмихна едвам-едвам и заяви толкова язвително, че баба му се смали в стола си:
— Не може да се каже, че някой държи пистолет до главата на дъщеря ви, за да я накара насила да се омъжи за херцога, нали така, Дънсуърти?
— Така е — отвърна без да се пени запитаният; неговата усмивка обаче бе не по-малко хаплива. — Но като се имат предвид обстоятелствата около негово височество… — Погледът му обходи краката на Бейзингстоук и инвалидния му стол. — Струва ми се, че той би трябвало да се смята за истински късметлия, че жена с произхода и красотата на моята дъщеря изобщо би пожелала да се омъжи за него.
— Фактът, че тази връзка ще я направи една от най-богатите и влиятелни жени в Англия няма нищо общо с това, сигурен съм.
— Също както бракът с дъщеря ми ще ви помогне да наследите влиянието и притежанията на вашата баба… ваше височество. Освен това… както виждате сами, моята дъщеря е безнадеждно влюбена в негово височество. Най-голямото й желание е да прекара остатъка от живота си в изпълнение на всяка негова прищявка… както впрочем би постъпила всяка една предана съпруга.
За момент всички погледи се обърнаха към Лора — към бледите бузи, към леко потрепващите устни. Тя отвърна на погледите им иззад своята кърпичка и положи големи усилия да скрие безкрайното си неудобство като изправи рамене и повдигна брадичка. А след това големите й зелени очи се насочиха не към нейната компаньонка, а към Мария, сякаш търсеше някакво емоционално въже, за което да се захване.
За свое собствено изумление, мис Аштън се усмихна.
Въздухът край нея сякаш жужеше. Тялото й се затопли, сърцето й се сви. Дъхът заседна в дробовете й, а в гърлото й се образува буца, която не успяваше да преглътне. Тя окуражаваше бъдещата съпруга на мъжа, когото обичаше отчаяно. Беше прекарала предишната нощ в обятията на Солтърдън… и в същото време даваше смелост на жената, с която той трябваше да прекара остатъка от живота си.
Лицемерка.
— Когато бъдем окончателно готови с подготовката на сватбената церемония — продължаваше Дънсуърти, — няма да има нито едно благородническо семейство, което да не изгаря от желание да присъства на венчавката. За Бога, тя ще бъде нещо, което Англия ще помни в продължение на векове!
Херцогинята вдигна вдървено глава и изгледа своя събеседник. Беше стиснала устни, набърчила чело. За момент като че ли бе готова да изрече истината — че мъжът, който стоеше срещу дъщерята на лорда, не бе херцог Солтърдън. Че истинският младоженец се бе затворил в стаята си като някой побъркан алхимик. В същия този момент обаче, нещо което бе известно само на Мария и Бейзингстоук, Трей Хоторн яздеше в луд галоп арабския си жребец и се опиваше от вятъра. От свободата. От буйния живот. И се подиграваше на всичко, което представляваше баба му.