Въпреки това усети, че се усмихва — не с устни, а с очите си… но, така или иначе, се усмихваше.
Младата жена беше потънала в мечтания, докато слънцето сгряваше лицето й, а дърветата шепнеха над главата й. Облегната на един бряст, тя търсеше сънено най-подходящите слова, с които да уведоми нейно височество, вдовстващата херцогиня Солтърдън, че любимият й внук най-после бе надмогнал безразличието си. Но как можеше човек да напише върху лист хартия такива вълнуващи новини? Как можеше да открие верните думи, за да изобрази усещането за изпълнен дълг и възродената смелост, които я бяха обзели през последните часове, когато най-сетне бе успяла да установи известна, макар и слаба, връзка със своя господар?
Да не би все пак да си бе въобразила това?
— Ах, да.
Мария въздъхна и позволи на клепачите си да паднат тежко над очите, отправени към полегатите градини, покрити като със синьозелена мантия от едва наболата трева. Наистина ли двамата с херцога най-после бяха сключили някакво, макар и крехко примирие? Дали той щеше най-сетне да се откаже от склонността си да създава пълен хаос в цялата къща? Възможно ли бе най-грубото, жестоко и страшно човешко същество, което бе имала нещастието да срещне, да стане толкова нежен и мил, че да се просълзи при вида на едно новородено конче? Каква ирония! Само преди няколко часа бе решила по-скоро да прекара живота си под безмилостния юмрук и камшика на баща си, отколкото да се появи отново в присъствието на негово височество, без да е взела нужните мерки за самозащита.
— Аз не бих бързал толкоз да пиша тез неща — чу се ненадейно зад гърба й.
Стресната, Мария се изправи толкова рязко, че листът и перото паднаха от скута й. Подпрян на изкривения бряст, Тадеус стоеше с палци, пъхнати в колана.
— Сега може да изглежда по-добре, но й възможно да съ върне в предишното си състояние. — Щракна с пръсти. — Правил го й и преди. Няма да й нужно много време, за да съ върне пак там. — И се удари по челото. — Нейно височество й прекалено стара за подобни разочарования.
Младата жена се намръщи.
— Просто ще го убедя, че единственото ми желание е да помогна.
Слугата се отпусна върху одеялото до нея и задъвка стрък трева.
— Той няма уважение дори към свойте близки. Поне откакто аз работя за него, а туй трай вече пет-шест години. Мислеше, чи целият свят му е длъжен, защото е първороден син на херцог, а после станал на свой ред херцог само на десетгодишна възраст. Неговите съ удавили край Африканския бряг. Акулите изяли телата им, докато синът им наблюдавал. — Замълча за момент, загледан в обраслото с пирен поле. — Признавам, туй би съ отразило на ума и сърцето на всеки. И тъй като стана дума за сърца, оставила ли си разбити сърца след себе си в Хъдърсфийлд?
— Разбити сърца ли?
— Покрусени ухажьори. Бас държа, че, колкото си хубава, си имала поне десетина.
Мария поклати глава и проследи с поглед една сипка с жълта качулка, която подскачаше по клоните над главата й. Тадеус флиртуваше отново с нея и този път съвсем открито. Беше се изкъпал и обул чисти бричове, а ботушите му светеха. Колкото и малък опит да имаше, мис Аштън можеше да разпознае кога един мъж се интересува от дадена жена. Нещо в очите му се променяше, те ставаха… търсещи и страстни, почти… гладни. Беше го забелязвала един-два пъти в погледа на Джон, преди да се е сетил, че всичките му страсти трябва да бъдат насочени към небето. Беше го виждала и в очите на Пол, след като се влюби в съпругата на ковача, който в крайна сметка му счупи гръбнака.
Мария нямаше никакво желание да съзре същото нещо в погледа и на Тадуес. Самата мисъл за това я накара да потръпне, както и внезапно появилата се в съзнанието й картина от онази вечер, когато го бе видяла върху Моли… и споменът, че в анатомията й нямаше почти нищо, което да не бе успял да разгледа.
— Негово височество трябва да се събуди всеки момент от следобедната си дрямка — обяви тя и посегна към перото и хартията.