Красиви жени. Най-желаните жени в Англия и на континента. Жени, които в леглото не носеха нищо друго, освен бижута — дълги нанизи от перли, диаманти и сапфири, които се увиваха около прелестните им гърди и проблясваха на светлината на свещите, когато се плъзгаха по кожата им с цвят на слонова кост.
О, тази кожа с цвят на слонова кост — нежна, гладка, ухаеща на цветя… на виолетки… като Мария…
И ето, че бе стигнал дотук, една прислужница с леко поведение, със суха жълта коса, чиито изгнили и липсващи зъби бяха прикрити от полумрака в стаята, чието мършаво тяло и увиснали гърди миришеха на кисела пот.
Моли измъкна блузата си през главата и я захвърли на пода. Ухили се, поля едното си зърно с вишнев сироп, повдигна увисналата си гърда с длан и я приближи към устата му.
— Опитай — промърмори тя и разтвори крака, за да притисне чувствителната издатина помежду им в коляното му. — Само едно близване, ваше височество. Може да ви съ отрази много добре. Човек никога не знай, докат’ не опита, нали?
И прокара лепкавото зърно по долната му устна.
Младият мъж обърна глава.
Слугинята вплете пръсти в косите му и върна насила главата му в изходно положение.
— Забравяш се — изръмжа херцогът; сграбчи я за китките, с което я накара да стисне зъби и да изсъска.
— К’во има, ваше височество? Страх въ й, чи няма да го вдигнете, а? Е, точно затуй съм дошла, сър. Да видя, дали не можем да помогнем с нещо.
— И какво, ако смея да попитам, те кара да мислиш, че ще приема авансите ти?
— Просяците не могат да избират, нали?
Той я блъсна. Тя се спъна на килима и се строполи тежко по задник; полата се вдигна над коленете й и разголи разтворените й бедра.
— Проклет побъркан — заяви Моли. — Не знам защо изобщо съ съгласих с тоз’ план. Трябваше да кажа на нейно височество да…
— Какво да й кажеш?
Слугинята изви устни. Присви очи и отвърна кисело:
— Да не мислите, чи съм дошла заради моя кеф, а?
Цялото му тяло се вцепени.
— Точно тъй — додаде тя. — За да въ направя отново мъж.
Солтърдън я съзерцаваше настойчиво, толково настойчиво, че най-накрая тя изпълзя на четири крака до блузата си, напъха я през глава, почти бежешком стигна до вратата и изчезна в мрака.
Стиснал зъби, с пот на челото, младият мъж се измъкна от леглото, вкопчен за едната му колона с трепереща от усилието ръка. Тялото му се олюляваше напред-назад, докато той опитваше да възвърне равновесието си, в очакване краката му да го предадат всеки момент…
— Ваше височество? — донесе се нежен, разтревожен глас от прага към стаята на Мария. Миг по-късно тя самата бе пред него; семплата й бяла нощница като че ли просветваше на слабата светлина. Обгърна го през кръста, тялото й потрепера от усилието. — Какво мислехте да правите, сър? Бързо, оставете ме да ви върна в леглото. Не, не се съпротивлявайте, иначе ще паднем и двамата.
— Остави ме на мира, по дяволите — изръмжа той и опита да я отблъсне.
Мис Аштън се вкопчи в него още по-здраво, притиснала дребното си лице в твърдата, потна мускулатура на гърдите му; косите й се бяха разпилели като лунни лъчи по гърба.
Солтърдън провря пръсти в тях и я дръпна назад така силно, че тя извика. Очите й бяха хлътнали, изражението — измъчено и изпълнено с отчаяние.
— Странно, че долиташ тук като някой ангел на спасението, след като само преди няколко часа ти се струвах толкова отвратителен — изръмжа през зъби. — Да не би да е била и при вас, мис Аштън? Толкова ли струва лоялността ви?
Мария разтърси бясно глава. Лицето й се изви от болка и объркване.
Херцогът я блъсна. Тя полетя към пода, като изпищя от гняв и изумление.
Голямата къща бе потънала в тишина, но тя се разхождаше напред-назад из стаята си. Миризмата на изгоряло олио и торф, която се носеше от камината, изпълваше въздуха с особена миризма на застояло. Устните й бяха подути и я боляха.
Как бе могла да постъпи така глупаво, че да му позволи подобно държание? Да я целува така страстно? Да я превърне само с едно докосване на устата си в обезумяла, лишена от всякакви угризения лека жена като Моли, желаеща с всяка фибра на тялото си да се притисна в него, да го остави да прави свободно каквото си ще с устата й, с тялото, с ума й… О, Боже, ръката й! Под кърпата. Върховете на пръстите й се допираха до плътта му, до твърдите косъмчета…