Мария погледна към леглото с крайчето на едното си око, към огромния дюшек, отрупан с копринени чаршафи и красиви възглавници. Малката лампа хвърляше толкова светлина, колкото да оцвети в оранжево малка част от стаята и образуваше спираловидни фигури по пода, леглото, купчината разноцветни възглавници.
Как щеше да го погледне отново?
Може би бе изтълкувала погрешно намеренията му, точно както и той не бе разбрал нейните чувства. Не беше избягала от стаята, защото й се бе сторил чудовищен. Как изобщо можеше да си помисли подобно нещо? Причината беше в неочаквания прилив от емоции, който я заливаше; беше прекалено силен, за да може да го понесе. Или да го контролира. За момент бе поискала да бъде свободна като Моли, да се наслади на същото диво желание, което би накарало една жена да се чифтоса с един мъж на кухненската маса, да бъде така обсебена от удоволствието, че да не й пука, ако някой ги открие.
Дори сега, часове по-късно, безпокойството, обзело и душата, и тялото й, не й даваше мира и я караше да обикаля из помещението, чужда на самата себе си, докато искрицата на сексуалното желание я безпокоеше все повече с всеки изминал миг. То се бе впило в нея — в гърдите й, в корема и по-надолу, дълбоко между краката — и се надигаше всеки път, когато се сетеше за него, т.е., почти непрестанно.
Струваше й се, че е полудяла.
Мили Боже, нима никога повече нямаше да почувства душевен покой? Нима никога вече нямаше да може да се отърве от това очевидно обсебване на съзнанието си, от тази безсмислена вярност към един мъж, който буквално я презираше?
Кога по-точно страхът, който бе изпитала първоначално при дивия му вид и необузданост се бе превърнал в чувство за дълг? Кога този дълг бе преминал в приятелство? Кога приятелството се бе превърнало в привързаност, а привързаността в… в какво?
— Не — произнесе на глас тя. — Глупаво момиче, не го казвай дори и само на себе си. Не си се влюбила в Солтърдън. Не би се осмелила! Да признаеш даже на шега подобно нещо, би означавало да си стегнеш багажа на секундата и да побегнеш от Торн Роуз. Представи си реакцията му, ако заподозре тази тъпотия. Представи си реакцията на баба му!
„Или реакцията на собственото си тяло, ако той те докосне пак.“
Утрото бе мрачно и студено. Щом стана, Мария се избърса колкото можеше с гъбичката, като наливаше отгоре й вода от каната. Наплиска лице, остави водата да потече във врата й, а в това време пред вътрешния й взор преминаваха една след друга картини от изминалия ден.
„Трябва наистина да съм побъркала, за да стоя тук — мислеше си тя. — Трябваше да настоя нейно височество да ме изпрати до Хорт. Оттам бих могла да отида където си поискам, от Лондон до Ливърпул, далеч от тази ужасяваща лудост. Как ще го погледна сега? Как ще стоя в същата стая, в същата къща, в същото графство, без да те да ми напомнят непрекъснато онова, което за малко не позволих да се случи? Негово височество нямаше да се справи така добре, дори да бе опитал да ме насили.“
Приближи се до прозореца и се подпря край тежката завеса. Стъклата бяха покрити със скреж. Изтърка едно кръгче в него и се взря навън. Къщата все още тънеше в тишина. Както и сивите хълмове насреща й.
В далечния дом на някой от арендаторите премигна самотен фенер и младата жена си спомни времето, когато с Пол се измъкваха от леглата и побягваха към гробището на върха на хълма, а от устата им се вдигаше пара. Оттам започваха да играят на отгатване чий от съседските прозорци щеше да светне пръв, втори, трети… Тя винаги печелеше, но подозираше, че беше така, защото брат й й го бе позволявал. И досега не бе срещала толкова умен човек като него. Той имаше решение за всеки проблем.
Ако беше тук сега, можеше би щеше да й обясни какво ставаше с нея. Защо продължаваше да жертва собственото си достойнство, за да се опита да помогне и да окуражи един мъж, който не желаеше усилията й. Защо продължаваше да търпи неговия сарказъм, подигравки, войнственост, циничните му намеци. Защо филантропските й цели (да не говорим за дълга й като компаньонка) внезапно се бяха смесили с това всепоглъщащо, болезнено желание за физическа близост с него във всеки момент, в който бе будна? И то въпреки изключителната му арогантност и мрачност, въпреки поведението му миналата вечер… именно заради поведението му миналата вечер.