— Не става въпрос за такъв тип напрежение, страхувам се.
Погледна встрани, тъй като в този момент се приближи Тадеус с преметната върху ръката си дълга самурена пелерина. Освен нея носеше самурен маншон и широкопола шапка от същата кожа.
— Това е за вас — обяви той и й ги подхвърли, като в същия момент проряза с поглед спътника й.
Дори на оскъдната дневна светлина гъстата, богата козина блестеше като черен огън.
— Не мога да го облека — заяви Мария. — Кажи на нейно височество…
— Не са на нейно височество, а на него. — Слугата кимна към каретата, а устните му се извиха, но това не напомняше в никакъв случай усмивка. — Или по-скоро на една от последните му приятелки. Негово височество реши, че с тях ще ви е по-топло, отколкото с „тези парцали“, както нарече дрехите ви.
— Така ли каза? — попита младата жена и усети, че бузите й се затоплят. — Е, можеш да предадеш на негово височество… няма значение, Тадеус, аз сама ще му го кажа.
Грабна тежката пелерина, плъзна се на тънката ледена корица, покрила стълбите, и се запъти колкото се може по-наперено към екипажа. Щом стигна до него, отвори вратата. Потънал в седалката, вдигнал кожената яка на собственото си наметало и със скрити от периферията на шапката очи, Солтърдън обърна бавно глава и я погледна.
— Не искам кожите на вашите любовници, ваше височество. Предпочитам да замръзна, отколкото…
Изписка, тъй като той я сграбчи за китката с обвитата в ръкавица ръка и я дръпна в каретата. След това затръшна вратата зад гърба й. Тя се стовари върху плюшената седалка, като изхълца от възмущение. А след това се провикна през прозореца към Джон, който бе заслизал забързано по стълбите в мига, в който херцогът я принуди да се качи в екипажа.
— Струва ми се, че на нейно височество не й е добре, мистър Рийс. Сигурен съм, че вашата компания и молитви ще бъдат по-полезни за баба ми, отколкото опитите ви за героизъм — за мис Аштън.
Джон спря в горния край на стълбището, без да отговори; лицето му беше почервеняло, вятърът мяташе буйно пелерината му около краката. В това време Тадеус се спусна към каретата и подаде шапката и маншона през прозорчето, а после се покатери върху капрата на кочияша. След като се усмихна за последен път лукаво, Солтърдън спусна щората и се облегна върху седалката. Впери поглед в Мария, която трепереше от гняв.
— Нямате нито право, нито причина да се държите така отвратително с мен пред очите на моя гост, ваше височество.
— Имам право да правя каквото си поискам, мис Аштън. Мога да изхвърля любимия ви викарий, ако реша. — Изви едното ъгълче на устата си в усмивка и додаде: — Една дума от моя страна и ще се прости завинаги с църквата.
— Защо бихте направили подобно нещо? Той не ви е сторил нищо…
— Така ли?
— Кажете ми какво е направил.
— Нарушил е границите.
— Като дойде в Торн Роуз ли?
Негово височество потъна още по-дълбоко в своята седалка. Изражението му бе затворено. Подпрял гръбнак на възглавницата, разтворил леко колене, които се полюшваха с всяко движение на каретата, той продължаваше да я гледа така напрегнато, че цялото й тяло се вдърви и замръзна като висулките, които се образуваха по клоните на дърветата.
Най-сетне той рече:
— Мислите ли да тръгвате с него?
— Още не съм имала време да помисля върху това.
— Обичате ли го?
— Това не е ваша работа.
— Моя е, ако засяга бъдещето ми.
— Да! — извика вбесено Мария. — Обичах го… обичам го… той е… винаги ми е бил верен приятел, на когото мога да разчитам още от детските си години. А като пораснах най-голямата ми мечта стана да се омъжа за него.
— Той никога няма да те направи щастлива.
— Откъде знаете?
— Знам, че обича Господ повече, отколкото обича теб. Ако не беше така, сега нямаше да бъдеш в Торн Роуз.
Потънала в ъгъла на плюшената седалка, младата жена гледаше през прозореца и се мъчеше да съсредоточи вниманието си върху заледените дървета и снежните преспи, които ставаха все по-дълбоки.
— Изобщо не мисля, че той може да те направи щастлива — заяви убедено Солтърдън. — Ти си от онези жени, които биха очаквали да получат стопроцентовото внимание на своя съпруг. Ще го изискваш, разбира се, и ако не го получиш, ще започнеш да мамиш.
Мис Аштън го зашлеви през лицето.
В отговор той само се изсмя.
— Ти ще го унищожиш, малко по малко. Той ще проповядва пред захласнато слушащото го паство за прелюбодеянието и греха на скандалното съвокупление, а после ще се върне у дома при съпругата си, която ще го обгърне през кръста с красивите си бели бедра и ще поиска повече от неговото тяло и душа, отколкото е в състояние да даде, тъй като всеки път, когато проникне в теб, Господ ще го потупва по рамото и ще му напомня кое трябва да стои на първо място за него.