Колко дълго бе стояла така, вгледана в сивите очи на херцогинята, това не можеше да каже. Какво ли чакаше? Някакво чудо, което да накара вдовицата да промени решението си? Или може би да съобщят, че това внезапно решение бе просто една шега?
Или, да пази Господ, да се хвърли в краката й и да я помоли да премисли, да обясни кое бе довело до този изумителен обрат в събитията, да я умолява да не я отпраща, тъй като не можеше да понесе мисълта да не види никога повече внука й.
А той защо не кажеше нещо? Защо не направеше нещо?
Нима бе толкова наивна, че бе изтълкувала погрешно чувствата му към нея? Може би нежността в очите и усмивката му бе просто хитрост, с чиято помощ се надяваше да я прелъсти.
Без да знае как, младата жена успя да се поклони, да се обърне вдървено към вратата, все така без да погледне към своя господар.
Той сграбчи ръката й.
Тя затвори очи.
— Не — заяви той.
— Моля? — отвърна баба му.
— Мис Аштън остава в Торн Роуз… докато се почувствам в състояние да я пусна… Като глава на това семейство, аз решавам кой и кога ще наемем.
— Като глава на това семейство ли? — повтори подигравателно думите му херцогинята.
— По рождено право, бабо… както си ми припомняла толкова пъти през последните двайсет и пет години от моя живот. — А после се обърна към Мария. — Седни и чакай спокойно. Там.
И посочи към един стол в другия край на стаята.
— Ваше височество — прошепна напрегнато тя. — Не бих искала да стана повод за раздор помежду ви.
— Сядай! — заяви с по-твърд тон той, без да отделя поглед от възрастната дама.
Младата жена прекоси салона и седна на посочения стол, завряла юмруци в диплите на износената си пола. Питаше се дали неотдавнашната болест бе причината да се чувства така, сякаш щеше да изгуби съзнание всеки момент.
След като се настани на мястото си, лейди Солтърдън погледна напрегнато към внука си. Обикновено бледите й бузи бяха поруменели, натежалите от пръстени пръсти стискаха страничните дръжки на стола. В този момент Мария осъзна, че действително херцогинята щеше да контролира до края на живота си своите богатства, но властта по всички други въпроси бе в ръцете на внука й. Въздухът помежду им потрепваше от сблъсъка на волята на две личности.
Най-сетне, присвила устни, възрастната дама заяви с явно напрежение в гласа:
— Макар да съм свикнала вечно да се сражавам с Клейтън, конфронтациите с ваше височество са нещо ново за мен. Простете, ако изглеждам… изумена. Очевидно съм подценила зависимостта ви от мис Аштън.
— Очевидно.
Последва ново мълчание, което зареди въздуха в стаята с огромно напрежение.
След малко лейди Солтърдън си пое дълбоко въздух, забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола си и вирна брадичка.
— Предвид тази твърда решимост от ваша страна, бих запитала ваше височество дали може да останем насаме, за да обсъдим и други, по-важни семейни проблеми.
— Тъй като мис Аштън ме е придружавала в някои от най-личните ми моменти, не мога да си представя какво от онова, което бихте казали, няма да бъде пригодно за нейните уши.
— Може би имате право. — Херцогинята повдигна едната си вежда и изви дясното ъгълче на устата си нагоре, очевидно безкрайно доволна. — Разбира се, че имате право. След като мис Аштън остава в Торн Роуз, най-добре ще е да се възползваме от способностите й. Снощи се сетих, че предвид вашето подобрение в умственото и емоционално отношение, потвърдено от днешното ви поведение, че вие, като глава на това семейство, ще пожелаете да се замислите върху отговорността си към лейди Дънсуърти.
Лейди Дънсуърти.
Мария впери поглед в портрета на едно момче и една хрътка, окачен на отсрещната стена. Топлината на тялото й стана непоносима.
Как бе забравила за лейди Дънсуърти?
— В случай, че не знаете за какво става дума — обади се херцогинята, — нещастието се стовари върху главата на внука ми само седмица преди сватбата му с лейди Лора Дънсуърти — млада жена с равностойно на неговото положение в обществото, която одобрявам горещо. Възнамерявах в деня на сватбата им да го даря с половината от наследството, достатъчно да го осигури богато и пребогато да края на дните му. Друга четвърт щеше да получи при раждането на първия му син. Разбира се трагичното събитие отложи осъществяването на всички тези планове. През последната година въпросната дама търпеливо и вярно бе изчаквала неговото подобрение, за да удържи даденото обещание да се омъжи за негово височество. Тя е изключително красива. И умна. От нея ще излезе възхитителна херцогиня. Доколкото си спомням… негово височество съвсем не бе равнодушен към нея. — Обърна се отново към своя внук и додаде: — Сигурна съм, че негово височество ще одобри инициативата ми: писах до лорд Дънсуърти, за да го уведомя за невероятното подобрение в състоянието на Солтърдън. — Посегна към плика върху близката масичка, обърна го в ръцете си и рече: — Те пристигат вдругиден.