Мария заключи вратата си. Завлече се до леглото. През останалите часове на деня се взираше в изображението на свети Петър и размишляваше върху злощастния обрат на събитията — Божията отплата задето бе вярвала така тщеславно, че може да заеме в живота на своя господар друго място, освен това на прислужница.
От време на време до вратата й се приближаваше някой и чукаше леко по нея.
Дълго след като се бе стъмнило, младата жена напусна стаята си, промъкна се в коридора и, прикрита от полумрака в него, излезе от къщата.
Нощта бе беззвездна и студена. Ситен дъждец проникваше настойчиво в гънките на тънката й пелерина и дрехите, и караше кожата й да настръхва, а костите — да я болят. Тръгна към конюшнята. Конете бяха приготвени за нощната почивка. Конярите отдавна се бяха прибрали по леглата си. Мария седя дълго на ръба на една обърната щайга; усещаше как пръстите на краката й стават безчувствени от студа и чуваше от време на време движението на конете из сламата, а понякога — доволната им въздишка.
Щеше да напусне Торн Роуз, разбира се. Животът с баща й бе за предпочитане пред перспективата през следващите няколко седмици да помага на Солтърдън да се готви за венчавката си с лейди Дънсуърти. Нарежданията на херцогинята бяха изрични:
— Ще работите с негово височество, докато говорът му стане безупречен. Докато се научи да се храни и пие със същата лекота, както и преди злополуката. Ще му припомняте непрекъснато за неговите задължения към семейството и бъдещата херцогиня Солтърдън. Ако държите на него така, както подозирам, неговото щастие няма да ви е безразлично. И няма да искате да бъде унижен или злепоставен по какъвто и да е начин. Неговото бъдеще ще стои за вас над всичко друго, а бъдещето на това семейство — над собственото ви щастие. Разбира се не бих искала това от вас, без да ви обещая подходящо възнаграждение. След като Трей се ожени, ще ви дам сума, достатъчно голяма да си купите къщичка… и ежемесечна издръжка през следващите десет години, която ще ви позволи да живеете доста прилично… както и вашата майка, която, както си спомням, бе главната причина да приемете тази работа.
„Какво сторих… какъв грях извърших, освен че обичах внука ви, та да заслужа подобно нещо?“ — жадуваше да изкрещи Мария.
Отговорът на този неизречен въпрос даде собствената й съвест: „Грешката, грехът бе, че се влюби в мъж, който не е и никога няма да бъде за теб.“
Ужасен миг! Да напусне сега означаваше край на мечтата да помогне на майка си. Ако останеше, щеше да бъде принудена да вижда всеки ден своя любим, да го докосва… да го подготвя да се ожени за друга.
Ядосано се уви в пелерината си и излезе от конюшнята. Движеше се, без да поглежда встрани и почти не забеляза, когато заваля леденостуден дъжд.
Най-накрая се озова пред редица от къщи, доста отдалечени от къщата и конюшните. През единствените им прозорци се процеждаше слаба светлина. Приближи се още малко, прикри очи с длан, взря се през стъклото и забеляза група мъже, които разговаряха помежду си. В ръцете си държаха някакви предмети, но заради дъжда не успя да различи какви бяха.
В този момент Тадеус се приближи до другата страна на прозореца и се вгледа навън.
Мария се спотаи зад едно дърво, уморено подпря глава на ствола му и стоя така, докато събере сили. Когато най-сетне се върна в имението, бузите й бяха мокри от дъжда.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Веднъж, по време на кратък период, в който се бе радвала на добро здраве и разположение на духа, майка им бе извела Мария на разходка из полето. Младото момиче, чиято женственост напъпваше тепърва и тогава се чувстваше горе-долу като грозното патенце, бе прекарало последните дни в черна меланхолия. Беше се влюбила безнадеждно в сина на един от местните земевладелци. Той, разбира се, бе омаян от една красавица с неговото обществено положение, която, както се говореше, бе прекарала доста време на континента, говореше чужди езици, свиреше на арфа и пееше като ангел.
Хванати за ръка, майка и дъщеря спряха в поле с пшеница. За миг, докато слънцето целуваше лицето й, а ветрецът си играеше със светлите й коси, Мери Аштън, съпругата на викария, бе добила отново млад и красив вид. Бе обхванала лицето на Мария в дланите си и й се бе усмихнала.