Ив не виждаше нищо освен очите му, които блестяха като огромни сапфири. Понякога се плашеше от силата на любовта си към този мъж, от ненаситната си страст към него.
— Мой си — промълви в отговор, лудо го зацелува, а когато той проникна в нея, се повдигна, за да го посрещне.
Ив с насмешка си мислеше, че четирите часа непробуден сън, сексът и топлата закуска й бяха помогнали да възвърне формата си. В седем и петнайсет вече седеше пред домашния си компютър. Чувстваше се невероятно бодра и изпълнена с енергия.
Оказваше се, че бракът предоставя неподозирани преимущества.
— Изглеждаш… отлично, лейтенант.
Тя вдигна поглед.
— Дано. Предстои ми напрегнат ден. Ще поработя половин час тук, после отивам в управлението. Още не сме открили следващия обект на „Касандра“… налага се Пийбоди да поработи по-здраво в тази насока.
— Докато ти се занимаваш и с убийството на Доналд Брансън. Знаеш ли, приличаш ми на жонгльор, който прави няколко неща едновременно.
— Такава ни е професията — промърмори тя. Вече беше измислила как да действа, за да спаси Зийк. — Ще възложа допълнителни задачи на Макнаб. Налага се да ми помогне при случая с Брансън. Радвам се, че снощи случайно се озова на местопрестъплението… — Млъкна и смръщи чело.
— Всъщност откъде беше научил за убийството? Така и не ми остана време да го попитам.
— Отговорът е повече от очевиден. — Рурк се засмя, когато тя неразбиращо го изгледа. — Ама и ти си голям детектив? Не се ли досети, че е бил с Пийбоди?
— С нея ли? Но защо? Снощи не бяха дежурни.
Той се втренчи в нея и разбра, че изумлението й е неподправено. Изкиска се, приближи се до нея и докосна трапчинката на брадичката й.
— Не разбираш ли какво се е случило?
Тя недоумяващо го погледна, сетне възкликна:
— Не може да бъде! Намекваш, че са правили секс, така ли? Но това е нелепо.
— Защо?
— Защото… защото го знам. Пийбоди смята Макнаб за нахален досадник, а той прави всичко възможно да я дразни. Впечатленията ти са погрешни, драги. Моята сътрудничка излиза с Чарлс Мънро, Макнаб… — Тя млъкна. Ненадейно си спомни странните погледи, които двамата си разменяха, продължителното им мълчание, гузните им изражения. Отчаяно задърпа косата си и възкликна: — Господи, само това ми липсваше — двамата ми сътрудници правят секс!
— Защо толкова се вълнуваш? Какво те засяга?
— Засяга ме. Те са ченгета, а Пийбоди дори е моя помощничка. Любовните истории пречат на работата, нарушават концентрацията. Двамата известно време ще се гледат влюбено, после неизбежно ще започнат да се карат.
— Защо смяташ, че връзката им няма да продължи дълго?
— Знам го от опит. Когато човек е съсредоточен върху работата си, няма време и енергия за друго. Всичко се променя, когато служебните отношения прераснат в интимни. Тези двамата не бива да имат сексуална връзка. Ченгетата нямат…
— Нямат право на личен живот, така ли? — прекъсна я той с леден тон. — Нямат право да избират чувства, нито да избират партньорите си.
— Не преиначаван думите ми. И все пак мисля, че не бива да смесват емоции и секс с работата си.
— Много благодаря.
— Не се обиждай, не говоря за нас.
— Значи не си ченге и не смесваш емоции и секс с работата си, така ли?
Ив мислено се прокле, задето беше заговорила на тази тема.
— Не става въпрос за нас, а за двама души, които ми помагат при разследването на тежки престъпления.
— Преди час с теб се любихме страстно. — Погледът му беше суров като думите му. — Ти се чувстваше прекрасно, беше забравила проблемите си. Кога ще признаеш, че животът е невъзможен без секс и любов?
— Погрешно си ме разбрал. — Тя стана и с изненада установи, че краката й се подкосяват.
— Нима?
— Не ми приписвай думи, които изобщо не съм изрекла. Точно сега нямам време за семейни скандали.
— Прекрасно, защото не ги понасям. — Рурк й обърна гръб, влезе в кабинета си и тресна вратата. Ив му се закани с юмрук, но тъй като се почувства гузна, гневно удари с юмруци слепоочията си. Въздъхна и отвори вратата между двата кабинета. Рурк, който седеше зад бюрото си, безмълвно я изгледа и вдигна вежди.
— Погрешно си ме разбрал — повтори тя. — Но може би именно в това е проблемът. Сигурна съм, че ме обичаш, ала не проумявам защо. Поглеждам те и се питам защо си избрал тъкмо мен. Нямам самочувствие, липсва ми увереност. Знам, че не би трябвало да съм твоя съпруга, но знам и че ще умра, ако някога го осъзнаеш.
Рурк понечи да стане, ала тя поклати глава.
— Не. Наистина нямам време. Исках да ти обясня защо реагирах така остро. Знаеш, че Пийбоди вече претърпя дълбока душевна травма. Влюбила се беше в ченге, което се оказа престъпник. Няма да позволя отново да й причинят болка. Това е всичко. Отивам в управлението. Ще ти се обадя, ако се наложи да ти съобщя нещо.