— Изнудване — промълви Ив. — Всичко се свежда до парите, затворниците изобщо не ги интересуват. Дори дете ще се досети, че можем да направим монтаж на изявленията по националната телевизия. — Стана и нервно започна да кръстосва залата. — Изявленията им са за заблуда. Интересуват ги единствено парите. Сигурна съм, че дори да ги получат, ще взривят сградата. Защото изпитват удоволствие да убиват.
— Каквато и да е причината, ти ще бъдеш изложена на смъртна опасност. Освен това за броени часове трябва да открием обекта, който възнамеряват да вдигнат във въздуха — обади се Фийни.
— Разполагаш ли с устройство за подслушване и проследяване; което те не ще открият?
— Бог знае какво могат да открият. Убеден съм, че техниката им е съвършена.
— Все пак се постарай да измислиш нещо. — Обърна се към Ан: — Твоите хора умеят ли да работят с новите скенери?
— След двайсет минути екипът ни ще се срещне с един от служителите на Рурк, който ще ни обясни всичко. После незабавно започваме да действаме.
— От вас се иска да откриете къде са поставени експлозивите. Аз ще се заема с предаването на откупа.
— Уитни няма да разреши да отидеш сама — заяви Фийни и се изправи.
— Няма да бъда сама, но трябва да измислим как да ги заблудим. Освен това са ни необходими един милион долара в бонове на приносителя. — Иронично се усмихна и добави: — Мисля, че познавам човек, който да ни ги осигури.
— Поздрави Рурк от мен — ухили се Фийни.
Ив строго го изгледа.
— Престани да се смееш. Побързай да се свържеш с Уитни, после се погрижи за устройството, което ще нося със себе си.
— С Макнаб ще измислим нещо.
— Макнаб ми трябва още малко.
Ирландецът последователно изгледа нея и младежа, сетне кимна.
— Ще помоля някой друг от хората ми да се заеме с приспособлението, докато приключа разговора с командира. Но имай предвид, че ще ни трябва поне един час да го изпробваме, след като го монтираме на теб.
— Ще бъда на ваше разположение. Пийбоди, идваш с мен. Чакай ме при колата, идвам след пет минути. Макнаб, последвай ме. — Докато вървяха към канцеларията, тя побърза да му съобщи задачите. — Първо се обади на Майра и вземи заключението от психиатричната експертиза на Зийк. После притисни онзи тъпанар Дики от лабораторията. Щях и сама да разговарям с него, но не искам да замесвам Пийбоди.
— Ясно.
— Опитай със заплахи, но ако не се поддаде, подкупи го с билети за следващия голям бейзболен мач. Ще осигуря две места в ложата за високопоставени личности.
— Брей! — Очите на младежа светнаха. — Лейтенант, защо не сте казала, че имате толкова големи връзки? Следващият мач ще бъде най-интересният през сезона. Ако успея да сплаша Дики, ще получа ли билетите вместо него?
— Подкуп ли искаш, детектив? — Леденият й тон сякаш го смрази.
— Защо ми се сърдите, лейтенант?
— А ти защо правиш секс с помощничката ми?
Очите му гневно проблеснаха.
— Не знаех, че тя трябва да ви поиска разрешение да излезе с някой мъж.
— Не да излезе, а да се чука, и то когато се занимаваме с труден случай. — Тя влезе в канцеларията си и грабна якето си от закачалката.
— Може би искате да ви докладва с кого ще си легне, а?
Ив рязко се извърна.
— Поведението ти е безобразно, детектив.
— Нямате право да се бъркате в живота ми, лейтенант!
Тя смаяно го изгледа — никога не го беше виждала толкова разгневен. Очите му бяха студени, изглеждаше напрегнат, сякаш беше готов да се нахвърли върху нея. Доскоро почти не го беше забелязвала. Смяташе го за способно ченге с усет към подробностите и със златни ръце. Намираше го за прекалено суетен празнодумец, който не се интересува от нищо, освен от работата си. Опита се да се овладее, облече якето си и процеди през зъби:
— Не се бъркам в живота ти. Но преди време Пийбоди беше изиграна от ченге с красиво лице. Не ще позволя отново да страда, защото много държа на нея.
— Аз също — спонтанно изрече младежът, после съжали за откровеността си. — Макар че на нея изобщо не й пука. Днес ми съобщи, че връзката ни е приключила, ето защо нямате повод за безпокойство. — Той гневно ритна стола, който се блъсна в стената. — Омръзна ми от женски капризи!
— Не мога да повярвам на ушите си — ядосано възкликна Ив. — Да не си се влюбил в нея? — Печалният му поглед беше по-красноречив от всякакъв отговор. Идваше й да си изскубе косите от отчаяние. — Знаех си! Знаех си, че ще ми направите някакъв номер!