Ив посочи черните точки на монитора.
— Това ли са дроидите?
— Да. Разположени са в основата на статуята. Разглеждала ли си я отвътре?
— Не.
— Как не те е срам! В долната й част са музеите. Поставена е върху пиедестал и от основата й до върха има двайсет или двайсет и два етажа. При тези обстоятелства предпочитам да не използваме асансьорите, а стълбата, която е тясна и с метални стъпала, достигащи до главата на статуята. Там има малка тераса, после стъпалата продължават до факела в ръката на каменната дама.
Ив избърса устните си с опакото на дланта си и промълви:
— Остава да кажеш, че и тя ти принадлежи.
— Тя не принадлежи никому.
— Добре. А сега сниши хеликоптера. — Тя стисна зъби и разкопча предпазния колан. — Искам да се приближим максимално, за да зашеметя с палката двата дроида.
Рурк натисна бутон под таблото. Отвори се тайното отделение, в което Ив видя лазерна пушка с оптически мерник.
— По-добре опитай с това.
— Знаеш ли, че могат да те осъдят на пет години тъмничен затвор за притежаване на оръжие, забранено от закона? — Въпреки това тя не се сдържа и извади оръжието.
Рурк се усмихна и я предизвика:
— Мисля, че ще успееш да ликвидираш дроидите преди да кацнем. Не се съмнявам в способностите ти, лейтенант.
— Постарай се това чудо да не се клати! — Тя отвори вратата, при което силната въздушна струя я блъсна в лицето, сетне се просна по корем на пода на кабината.
— Единият дроид е вдясно, другият — вляво. Ще нападнем първия, после ще направя завой. Дръж се здраво.
— Ти само се приближи до целта — промълви Ив.
Постепенно от мрака изплува огромната статуя, която беше обгърната от почти прозрачна мъгла. Каменната жена държеше факела, спокойното й лице излъчваше доброта. Светлините, които проблесваха от вътрешността й и онези отвън, и придаваха вид на неземно творение. Беше посрещала хиляди емигранти, които прекосяваха океана, за да започнат нов живот в обетованата земя.
Както повечето нюйоркчани Ив беше свикнала със статуята и изобщо не я забелязваше. Ала сега, когато имаше опасност този символ да бъде взривен, тя се зарече че няма да допусне унищожаването му.
Първо забеляза другия хеликоптер — беше товарна машина, прикрита в ямката на статуята. През визьора, действащ с инфрачервени лъчи, хеликоптерът изглеждаше червен и се открояваше на зелен фон.
— Наближаваме — предупреди я Рурк. — Виждаш ли дроида?
— Още не… ето го! Още малко, още малко… — промълви тя, сетне натисна спусъка. За миг видя как човекоподобният робот експлодира, усети върху рамото си силния откат на пушката. В този момент хеликоптерът се наклони и направи остър завой.
— Вече се разкрихме — обади се Рурк. — Предпочитам да останем двама срещу двама. Дроидът се приближава към централния изход. Един от онези, които са в статуята, бързо слиза, за да му се притече на помощ.
— Ние ще бъдем по-бързи. Давай! Давай!
— Дроидът също е въоръжен с лазерна пушка — предупреди я Рурк, когато един откос премина на сантиметри от предното стъкло. Ликвидирай го, Ив!
Тя пъхна краката си под седалката, за да не изхвръкне през отворената врата, докато хеликоптерът рязко се снишаваше и издигаше.
— Държа го на прицел. — Стреля, но зарядът експлодира на земята, защото в същия миг дроидът отскочи встрани. — Майната му! Изпуснах го!
Дълбоко си пое въздух, стараейки се да не забелязва проблясващите изстрели от лазерното оръжие. Отново се прицели в дроида и този път го покоен.
— Рурк, приземявай се! — извика и запълзя към вратата.
— Ако имаш възможност, взриви хеликоптера им. — Постави пушката на седалката и добави: — Едва ли ще предизвикат експлозията, ако знаят, че ще загинат заедно с нас.
Машината стремително се спусна надолу, а Ив извика:
— Ще се опитам да ги задържа, за да имаш повече време за действие.
— Почакай, докато се приземя! — панически изкрещя Рурк, защото беше отгатнал намерението й. — Почакай, чуваш ли!
Тя почувства как машината намалява скоростта си.
— Нямаме време! — извика и скочи. Остра болка прониза краката й. Падна на земята, изтъркаля се встрани, после скочи, извади оръжието си и на зигзаг се затича към входа.
Покрай нея премина вълна от нагорещен въздух. Тя се просна на земята, претърколи се и отвърна на огъня. После, докато се изправяше, извади резервното си оръжие, стеля във вратата и се втурна вътре.
Установи, че изстрелите идват от площадката на стълбата. Вдигна поглед и видя Клариса. Беше облечена като командос и въоръжена с лазерна пушка, в кобурите й имаше два ръчни бластера.