Но вместо да се отдръпне, прегърна Рурк през кръста и двамата се загледаха в мрака, където блестяха светлините на града.
— Приказна гледка, нали?
Той също я прегърна, сякаш за да запази равновесие.
— Наистина е страхотна. Да се прибираме вкъщи, скъпа.
— Съгласна съм. — Ив извади комуникатора си, докато накуцвайки слизаха по стълбата. — Говори лейтенант Ив Далас. Опасността е ликвидирана.