— А-ха — разсеяно промърмори Ив, докато оглеждаше лицето на жертвата. Мъртвецът изглеждаше изненадан. Макар да бяха изкривени в предсмъртна агония, чертите му бяха правилни. Личеше си, че е бил хубав мъж. Кръвта, която бликаше от раната на гърдите му, се процеждаше през синия кадифен халат и образуваше локва на пода. — Пийбоди, съобщи на госпожа Кук какви са правата й.
Помощничката й се подчини, а Ив продиктува на записващото устройство часа на извършване на убийството и причината за смъртта, за да бъдат включени в официалния протокол. Макар престъпничката да беше направила самопризнание, разследването щеше да бъде извършено според правилника. Оръжието трябваше да се занесе в лабораторията, тъй като беше най-важното веществено доказателство, трупът да бъде закаран за аутопсия в моргата, местопрестъплението да бъде изолирано.
Ив направи знак на колегите си да се заемат със задълженията си, сетне прекоси помещението, стъпвайки по разкошния червен килим, и седна срещу Лизбет. Огънят в камината весело пращеше и излъчваше приятна топлина. Младата жена мълчеше — интересуваше я реакцията на елегантната брюнетка, чийто жълт костюм беше изпръскан с кръв. Лизбет въпросително я погледна, ето защо Ив промърмори:
— Искаш ли… ще обясниш ли какво се случи?
— Той ми изневеряваше — отсече брюнетката. — Ето защо го убих.
Ив се втренчи в зелените й очи и видя, че проблясват от гняв, но изражението на жената не подсказваше, че тя съжалява за стореното.
— Скарахте ли се?
— Разменихме по няколко думи. — Лизбет поднесе чашата към устните си, които бяха рубиненочервени като виното. — Всъщност говорих предимно аз. Джей беше… слабохарактерен. — Сви рамене и коприненото й сако прошумоля. — Приемах тази му слабост, дори я намирах очарователна, ала бяхме сключили споразумение. Заради него пропуснах три години от живота си. — Тя се приведе и студените й очи заискриха. — Три години, през които можех да си създам нови връзки, да се запозная с други мъже. Бях му вярна, но той ми изневери. — Пое си въздух, отново се облегна назад и устните й потрепнаха, сякаш искаше да се усмихне. — А сега е мъртъв.
— Това вече е ясно. — Ив чу неприятния стържещ звук, когато колегите й с усилие извадиха свредела на бормашината, който беше проникнал дълбоко в плътта на мъртвеца. — Лизбет, ти ли донесе инструмента? Може би си възнамерявала да го използваш като оръжие?
— Не, на Джей е. От време на време поправя това-онова в апартамента. Сигурно и днес се е занимавал с това… — Брюнетката равнодушно наблюдаваше как полицаите с усилие отделят трупа от стената, към която беше прикован. — Видях бормашината на масата и си помислих, че сякаш е поставена там като по поръчка. Грабнах я, натиснах бутона за включване… и я използвах.
„Самопризнанието й изобщо не ме улеснява“ — каза си Ив и се изправи.
— Полицаите ще те отведат в централното управление. Налага се да ти задам още няколко въпроса.
Лизбет послушно пресуши чашата си и я остави на масичката.
— Почакайте минутка — трябва да си взема връхна дреха.
Тя облече дълго палто от норки върху окървавените си дрехи и с царствена походка излезе, последвана от двамата униформени. Приличаше на жена, която отива на изискан прием.
Пийбоди поклати глава.
— Бива си я госпожата. Пробива дупка в гърдите на любовника си, сетне прави пълни самопризнания и неимоверно улеснява работата ни.
Ив облече коженото си яке и посегна към чантичката с пособия, необходими при огледа на всяко местопрестъпление. Извади шишенцето с разтворителя и се зае да почисти пръстите си от кръвта и специалното покритие. „Метачите“ щяха да си свършат работата, след което щяха да запечатат вратата на апартамента.
— Не ще успеем да я накиснем за предумишлено престъпление, макар да е действала хладнокръвно. Бас държа, че само след четирийсет и осем часа ще я обвинят в непредумишлено убийство.
— Какво? — Пийбоди смаяно изгледа началничката си, когато заедно се качиха в асансьора. — Невъзможно е, лейтенант. Няма начин.
— Ето какъв е начинът. — Ив се втренчи в тъмните очи на помощничката си, в сериозното й лице, обрамчено от късо подстриганата й коса. Не й се искаше да разочарова по-младата си колежка, която още вярваше в справедливостта на съдебната система. — Ако се докаже, че бормашината е принадлежала на жертвата, отпада обвинението в предумишлени действия. В момента хубавата Лизбет е замаяна от гнева и от чувството за накърнено достойнство, но след като прекара няколко часа в килията (а може би още по-рано) инстинктът й за оцеляване ще надделее и тя ще побърза да си намери защитник. Умна е и навярно има умен адвокат.