— Няма смисъл — няма да ти помогне. Остави адвокатът ти да се занимае с въпроса. Жена ти е изпаднала в нервна криза — Рурк посочи към Клариса, която се беше свила на креслото и неутешимо ридаеше. — Заведи я да си легне, дай и успокоително.
Лицето на Брансън беше толкова изопнато, че костите сякаш щяха да разкъсат плътта.
— Махай се от дома ми! — извика на Манц. — Веднага изчезвай!
— Ще го изпратя — предложи Рурк. — А ти се погрижи за жена си.
Доналд се опита да се отскубне от ръцете му, после кимна и се обърна. Грабна жена си в прегръдките си, сякаш тя беше уморено дете, и я изнесе от стаята.
— Нямаш повече работа тук, Манц — заяви Ив. — Освен ако искаш да провериш дали домакините имат куче, та да изриташ и него.
Адвокатът грабна куфарчето си и се сопна:
— Само изпълнявам задълженията си, лейтенант.
— Правилно. А сега тичай при убийцата, за да й съобщиш, че е забогатяла.
Манц промърмори, без да откъсва поглед от нея:
— Животът не винаги е само в черно и бяло, лейтенант. — Кимна на Сузан. — Приятна вечер, колежке. — После излезе.
— Прав е — въздъхна адвокатката и отново седна. — Той само си върши работата.
— Ще наследи ли Кук огромното богатство? — поинтересува се Ив.
Сузан потърка носа си между веждите.
— Очевидно. Тъй като е обвинена в непредумишлено убийство, адвокатът й ще се опита да докаже, че е очистила Джей Си в момент на необуздана ревност. Завещанието беше запечатано. Не можем да докажем, че Лизбет е знаела съдържанието му, което я е подтикнало да убие любовника си. Според сега действащия закон тя може да се облагодетелства от смъртта на Джей Си.
— Ами ако срещу нея бъде повдигнато по-сериозно обвинение?
Сузан скръсти ръце и замислено изгледа събеседницата си.
— Тогава всичко ще се промени. Има ли възможност това да се случи? Останах с впечатлението, че разследването е приключило.
— Вярно е, но можем да го възобновим.
— Надявам се да ме държите в течение. — Адвокатката стана и придружи Ив и Рурк до фоайето, където камериерката ги очакваше с палтата им.
— Ще ви съобщавам всичко, което мога и когато мога. — Щом излязоха навън, Ив машинално пъхна ръце в джобовете на палтото и пристъпи към лимузината, като се стараеше да прикрие неудобството си.
— Искате ли да ви закараме до дома ви, госпожице Дей? — попита Рурк.
— Не, благодаря. Искам да се поразходя. — Тя замълча за миг, от устата й излизаха бели облачета пара. — Тъй като се занимавам с уреждането на формалностите по завещания, ежедневно се сблъсквам със скръбта и алчността. Ала никога не ми се е случвало да бъда адвокат на близък човек. Искрено обичах Джей Си и никога не бих допуснала, че ще умре толкова млад. — Тя поклати глава и се отдалечи.
— Добре се позабавлявахме, няма що. — Ив тръгна към колата. — Питам се дали „Лизи, моя любов“ ще скърби за мъртвеца колкото Клариса. Всъщност познаваш ли госпожа Кук?
— Не. — Рурк се настани до нея. — Срещали сме се на различни светски тържества, където присъстващите се държат така, сякаш се познават от години. Често се случвах в една компания с братята Брансън, а Клариса и Лизбет обикновено ги придружаваха.
— Мисля, че е трябвало да си разменят партньорките.
— Какво искаш да кажеш? — попита Рурк, облегна се назад и запали цигара.
— Мисля, че Клариса и Джей Си повече са си подхождали. Съдейки по онова, което научих за него, реших, че е имал много по-лек характер и е бил по-емоционален от брат си. Клариса ми се стори прекалено изнежена и някак… изплашена от съпруга си. Изобщо не прилича на съпруга на собственик на международна компания. Доналд е преуспяващ бизнесмен, защо не си е взел жена, каквато подобава на положението му? — Тя забеляза усмивката на Рурк и присви очи. — Защо се смееш?
— Щях да кажа, че може би Брансън харесва друг тип жени. Случва се дори със собствениците на преуспяващи международни компании.
Очите на Ив гневно проблеснаха.
— Нима намекваш, че не съм типична съпруга на голям шеф?
Рурк замислено дръпна от цигарата си и промърмори:
— Ако отговоря положително, ще се сборичкаме още тук, на задната седалка; и двамата знаем какво ще последва. В резултат ще закъснеем за официалната вечеря.
— За което адски ще съжалявам — промърмори Ив. — Ти също не си типичен съпруг на полицайка, приятел.
— Ако беше казала, че съм, щяхме да се сборичкаме тук, на задната седалка и… останалото го знаеш. — Той изтръска пепелта от цигарата си и прекара пръст от гърлото до кръста й. — Е, какво избираш?
— Приготвила съм се като за празненство, а ти оставяш по мен отпечатъци от пръстите си!