— Слушай, Рурк…
Той спря, обърна се и едва не се усмихна, когато по изражението й разбра, че е раздвоена между дълга и любимия човек. Ив се огледа, за да се убеди, че Пийбоди дискретно им е обърнала гръб, после се доближи до Рурк и докосна страната му.
— Извинявай. Аз също се ядосах. Винаги ме обзема гняв, щом пред очите ми взривяват сграда. — Дочу воя на приближаващи се сирени, отпусна ръка и се намръщи. — Да не си посмял да ме целунеш пред униформените!
Този път Рурк не успя да сдържи усмивката си.
— Скъпа, нямам намерение да те целувам докато не измиеш лицето си. Ще те чакам в твоята канцелария — повтори и се отдалечи.
— Ще дойда най-малко след два часа.
— Добре. — Той спря пред колата й, разгледа я и заяви: — Мисля, че в този вид повече ти подхожда.
— Целуни ме отзад — усмихна се Ив, после придоби сериозно изражение, за да посрещне сапьорите.
Когато се върна в управлението, първо отиде в банята и се изкъпа, за да се отърве от противната миризма и саждите. Спомни си за ранения си крак едва когато усети болка от горещата вода. Стисна зъби, почисти раната и посегна към походната аптечка. Смяташе, че и сама може да се справи с няколко драскотини, след като беше наблюдавала как действат лекарите.
Почувства се доволна от смелостта си и прерови гардеробчето си, за да намери чисти дрехи, после си каза, че трябва да донесе в службата една-две смени. Онези, които носеше по време на експлозията, ставаха само за боклука.
Намери съпруга си приятелски да разговаря с Надин Фарст от Канал 75.
— Изчезвай, Надин!
— Бъди по-благоразположена към мен, Далас. Истинска новина е, когато една полицайка едва не загива при взривяването на сграда, принадлежаща на съпруга й. — Репортерката се усмихна, но погледът й издаваше тревогата й. — Как си?
— Добре съм. Освен това бях далеч от зданието, когато се взриви. Не мога да дам официално изявление за случилото се.
Надин кръстоса крака и продължи да я разпитва.
— Как се озовахте там?
— Да речем, че исках да проверя състоянието на сграда, която е собственост на съпруга ми.
Репортерката презрително се изкиска.
— Да, бе, а освен това сигурно си решила да се пенсионираш и да отглеждаш кученца. Хайде, Далас, кажи ми нещичко.
— В сградата не живееше никой. Не забравяй, че работя в отдел „Убийства“, а никакво убийство не беше извършено. Предлагам да разпиташ колегите, които се занимават с експлозиви и бомби.
Репортерката присви очи.
— Значи не разследваш този случай.
— Защо да го разследвам? Няма жертви. Но скоро ще има, ако не станеш от стола ми.
— Добре, добре… — Надин сви рамене и се изправи. — Ще отида да посвалям сапьорите. Слушайте, вчера гледах филма, в който участва Мейвис. Страхотна е! Кога се връща?
— Следващата седмина.
— Ще устроим тържество по случай завръщането й — намеси се Рурк. — Ще ти се обадя, за да ти съобщя деня и часа.
— Благодаря. Много по-мил си от Далас. — Репортерката му намигна и излезе.
— Тъпкано ще й го върна, когато отново поиска интервю с мен — промърмори Ив и затвори вратата.
— Защо не й каза какво се е случило?
Младата жена уморено се отпусна на стола си и обясни:
— Ще мине доста време, докато колегите огледат и съберат всички улики от местопрестъплението. До момента са открили няколко парчета, които подсказват, че е имало поне шест взривни устройства, които са били задействани чрез часовникови механизми. Едва след няколко дни ще има вярна информация.
— Но защо я излъга, че не се занимаваш с разследването?
— На този етап изглежда, че експлозията е свързана с убийството, което разследвам. — Не беше имала време да обясни на Рурк, че вече се бе заела да открие убийците на Майстора. — Хората, които са отговорни и за едното, и за другото, се свързаха с мен. По-късно днес трябва да рапортувам на Уитни, ала ми се струва, че той ще ми позволи да довърша онова, с което съм се захванала. Имал ли си някакви взаимоотношения с Майстора?
Рурк протегна краката си.
— Отговорът ми ще бъде ли записан в протокола?
— Ясно. — Тя затвори очи. — Вече знам, че отговорът е положителен.
— Той имаше златни ръце.
— Омръзна ми да го чувам от хора, които смятах за по-разумни. Хайде, изплюй камъчето.
— Запознахме се преди пет-шест години. Възложих му да изработи едно… устройство за разшифроване на кодове.
— Което навярно си измислил ти.
— Вярно е, но и Майстора допринесе с интересните си предложения. Беше гений в областта на електрониката, но имах чувството, че не бива да му се доверявам. Реших повече да не използвам услугите му.
— Следователно наскоро не си му възлагал някаква работа.