— Не съм. Освен това се разделихме като приятели. Повярвай, че не съм имал никакви взаимоотношения с него, заради които да се безпокоиш и които ще затруднят разследването.
— Ами онази сграда? Откога е твоя собственост?
— Купих я преди около три месеца. Ще ти съобщя точната дата, ако те интересува. Зданието щеше да бъде преустроено… всъщност само преди ден-два получих разрешението и работата щеше да започне следващата седмица.
— В какво щеше да го преустройваш?
— Планирах да построя апартаменти. Притежавам и двете съседни сгради, подал съм заявка за закупуване на още една в същия квартал. Възнамерявам да ги превърна в магазини, кафенета, кантори на фирми.
— Питам се кой ли ще се съгласи да живее и да работи в този квартал — скептично отбеляза Ив.
— Мисля, че идеята ми ще има успех.
Тя поклати глава, като си спомни, че в района живееха предимно хора с ниски доходи и почти ежедневно се извършваха престъпления.
— Не се бъркам в работата ти. Предполагам, че си направил проучване. Сградата беше застрахована, нали?
— Да, за сума, която почти не надвишава цената, на която купих зданието. Но не парите ме тревожат — залагам много на този проект. За мен е предизвикателство да превърна порутените и изоставени постройки в приветливи жилищни сгради и кокетни кафенета и ресторанти. Зданието беше построено отдавна, но бе стабилно. Намирам, че в стремежа си да вървим напред, много често унищожаваме, вместо да запазим онова, което други хора са създали преди нас.
Ив знаеше за слабостта му към старинните вещи и постройки, но в случая беше доста скептична. Беше видяла сградата преди да я взривят — беше й се сторила рухнала и неугледна.
Вдигна рамене и си помисли: „Да прави, каквото иска. Само ще си хвърля парите и времето на вятъра.“
— Познаваш ли жена на име Касандра?
Рурк се усмихна.
— Разбира се. Но много се съмнявам, че това е отмъщение на бивша любовница.
— Питам се откъде ли им е хрумнало името.
— Може би от гърците.
— Гръцкият квартал се намира в друг район на града.
За миг съпругът й неразбиращо се втренчи в нея, после избухна в смях.
— Имам предвид древните гърци, лейтенант. Според античната митология Касандра е притежавала способността да предсказва бъдещето, но никой не й е вярвал. Не обръщали внимание на пророчествата й за смъртта и разрушения, които винаги се сбъдвали.
— Откъде знаеш тези бабини деветини? — Тя нетърпеливо продължи, без да дочака отговора му: — Какво предсказва „съвременната“ Касандра?
— В декларацията, която ми изпратиха, се заявява, че се очаква въстание на потиснатите от целия свят, сваляне на корумпираните правителства което е описано многословно и отнемане на властта от алчните богаташи от висшата класа, към която принадлежа и аз.
— Как се осмеляват да говорят за революция хора, чиито подвизи се свеждат до убийството на един старец и взривяването на необитаема сграда. Доста нелеп начин за бунт. — Въпреки презрителните си думи тя не изключваше възможността за политически тероризъм. — Фийни се е заел с компютъра на Майстора. Покойният е оборудвал машината със специален код, но съм сигурна, че ирландецът ще се справи.
— Защо терористите не са взели компютъра?
— Не е било необходимо, щом имат човек, който е успял да проникне в „крепостта“ на Майстора.
Рурк се замисли, сетне кимна.
— Имаш право. Необходим ли съм ти още?
— Не в момента. Ще те държа в течение за хода на разследването. Въздържай се от коментари, ако се наложи да дадеш изявления за пресата.
— Добре. Превързаха ли раната ти?
— Справих се сама.
Той повдигна вежда.
— Дай да погледна.
Ив машинално пъхна крака под бюрото.
— Няма!
Рурк мълчаливо се изправи, приклекна до нея и без да обръща внимание на протестите й, запретна крачола на панталона й.
— Да не си полудял? Престани! — Тя се пресегна и с трясък затвори вратата на канцеларията. — Всеки момент може да влезе някой.
— Тогава престани да ми пречиш. — Внимателно размота бинта и одобрително кимна. — Добре си се справила. — Ив гневно изсъска, а той нежно целуна нараненото място. — Сега вече със сигурност ще ти мине — промълви с усмивка. В този момент вратата се отвори. Пийбоди се закова на прага, изчерви се, сетне смотолеви:
— Извинете…
— Точно си тръгвах. — Рурк отново превърза крака на съпругата си, докато тя гневно скърцаше със зъби. — Как си след малкото приключение, Пийбоди?
— Добре… всъщност… — Тя се покашля и обнадеждено го изгледа. — Всъщност страната ми е порязана. — Сърцето й подскочи, когато красивият синеок мъж й се усмихна.