Жената отстъпи от прага и изсъска:
— Предупреждавам ви, че ако прекалите, ще повикам моя защитник. Мога да се оплача, че упражнявате тормоз върху мен.
— Запомни, Пийбоди, не бива да упражняваме тормоз върху госпожата.
— Слушам, лейтенант.
— Не сте ми симпатична — продължи Лизбет.
— Ах, колко страдам — иронично произнесе Ив и се огледа. Дневната, където цареше идеален ред, беше изискано обзаведена. Лизбет Кук наистина имаше безупречен вкус. Двойните канапета, тапицирани с материя на тъмнозелени и сини райета, изглеждаха едновременно красиви и удобни. Масичките бяха от черно стъкло, на стените бяха окачени ярки морски пейзажи.
Библиотеката беше пълна с книги с изтрита кожена подвързия, които навярно щяха да се понравят на Рурк, а през огромния прозорец се разкриваше великолепна гледка към града.
— Хубав апартамент. — Тя се обърна и впери поглед в добре фризираната и гримирана жена, която носеше елегантни панталони и туника.
— Не вярвам, че сте дошла да обсъждаме мебелировката.
— Джей Си ли ти помогна да избереш всичко?
— Не. Той харесваше странни, понякога изключително безвкусни предмети.
Без да чака покана, Ив се настани на канапето и изпъна крака.
— Изглежда, помежду ви не е имало нищо общо.
— Напротив — харесвахме едни и същи неща. Вярвах, че той е мил, щедър и честен, но се оказа, че съм се лъгала.
— Мисля, че е бил доста щедър, след като ти е завещал двеста милиона.
Лизбет се обърна, извади бутилка с вода от вградения минихладилник.
— Нямах предвид парите — заяви тя и наля водата в кристална чаша. — Исках да бъде богат по душа. Но вие имате право — Джей Си щедро раздаваше парите си.
— Плащал ти е, за да спиш с него.
Лизбет гневно остави чашата си на масата и стъклото издрънча.
— Грешите, финансовите ни отношения нямаха нищо общо със секса. С Джей Си бяхме сключили договор, който устройваше и двама ни.
— Естествено, че е устройвал теб — изръсвала си го по милион годишно.
— Не съм го… изръсвала. Имахме споразумение, което включваше парични преводи на мое име. Подобни споразумения са нещо обичайно, когато единият от партньорите е много по-богат.
— След смъртта на… партньора ти ти си богатата.
— Вече ме уведомиха. — Тя отново взе чашата си и погледна към Ив. — Нямах представа за съдържанието на завещанието му.
— Не ти вярвам. Имала си дългогодишна интимна връзка с този човек, който ти е плащал солидна издръжка. Никога ли не сте обсъждали какво ще се случи, ако той умре?
— Джей Си беше олицетворение на здравето. — Лизбет престорено небрежно сви рамене. — Никога не сме говорили за смърт. Обаче все ми повтаряше, че ще се погрижи за мен и аз му вярвах. — Очите й гневно проблеснаха. — Вярвах му, доверявах му се за всичко, а той се подигра с мен, измами ме. Щях да бъда безкрайно нещастна, ако беше заявил, че иска да прекъснем връзката ни. Щях да се разгневя, но да се подчиня на желанието му.
— Трудно ми е да ти повярвам. — Ив иронично повдигна вежда. — Да се откажеш с лекота от солидната издръжка, от пътуванията в чужбина и от скъпите подаръци, да не говорим за властта, която си имала като жена, която се чука с шефа — направо е невероятно.
— Как смеете! Как се осмелявате да ми говорите по този начин? Нямате никаква, абсолютно никаква представа за отношенията ми с Джей Си! — Тя се задъхваше и гневно стискаше юмруци. — Виждате само онова, което е на повърхността, защото сте прекалено елементарна да осъзнаете дълбочината на връзката ми с Джей Си. А колкото до чукането, ти също се чукаш с Рурк и дори си го принудила да се ожени за теб. Сигурно не можеш да се оплачеш, че не те води на пътешествия и не те отрупва със скъпи подаръци, нали? Колко милиона годишно отиват в твоите джобове?
С усилия на волята Ив остана неподвижна. Лицето на Лизбет беше почервеняло от гняв, зелените й очи изглеждаха като стъклени. За пръв път изглеждаше като жена, която без да й мигне окото, ще забие бургията в сърцето на любовника си.
— За разлика от теб не съм убила Рурк — иронично заяви Ив. — Всъщност защо не си принудила Джей Си да се ожени за теб?
— Защото не желаех! Не вярвам в брака и с Джей имахме доста разногласия по въпроса, но той уважаваше чувствата ми. Държа и вие да се отнасяте с уважение към мен! — Пристъпи към Ив със стиснати юмруци, но Пийбоди й препречи пътя.
Лизбет се разтрепери, кокалчетата на пръстите й побеляха — толкова силно стискаше юмруци. Устните й, разтегнати в злобна гримаса, се отпуснаха, лицето й постепенно стана мъртвешки бледо.