— Много си избухлива, Лизбет — спокойно отбеляза Ив.
— Така е. Прокурорът ме задължи да се подложа на специална терапия за потискане на гнева. Започвам следващата седмица.
— По-добре късно, отколкото никога — насмешливо отбеляза Ив. — Твърдиш, че си побесняла от яд, когато си разбрала, че любовникът ти те мами. Но никой не знае в живота му да е имало друга жена. Най-довереният му човек се кълне, че покойният е имал връзка само с теб.
— Мисля, че Джей Си го е заблудил, както успя да заблуди и мен. Или пък Крис лъже — небрежно добави тя. — Беше готов да отрежат ръката му заради шефа, така че не му струва нищо да излъже.
— Тук нещо не се връзва. Защо е трябвало любовникът да ти изневерява, след като е могъл да прекъсне връзката ви?
— Нямам представа. — Лизбет нервно прокара ръка през косата си и развали съвършената си прическа. — Нямам представа. Може би като всички други мъже е намирал нещо възбуждащо в изневярата.
— Май не харесваш мъжете, а?
— Откровено казано — не.
— Как научи за съперницата ти? Коя е тя? Къде живее? Защо никой не подозира за съществуването й?
— Грешиш — има някой, който е знаел за връзката им. Някой, който ми изпрати снимки на двамата заедно, дискове със записи на разговорите им. Чух как разговарят за мен, как ми се присмиват. Господи, само като си спомня, отново бих убила този мръсник! — Обърна се, гневно отвори някакъв шкаф и извади голяма кутия. — Това са копия от дисковете. Предоставих оригиналите на прокурора. Погледни как тъй нареченият ми любовник опипва тази жена!
Ив извади снимките и ги разгледа. Бяха изключително професионално заснети, а човекът на снимките със сигурност беше Джей Брансън. На една от тях седеше на скамейка в парка заедно с млада блондинка с къса поличка. Ръката му лежеше на бедрото й. На следващата той страстно целуваше младата жена, а ръката му беше под полата й.
Другите снимки очевидно бяха заснети в стая към някакъв клуб. Бяха доста неясни, сякаш бяха свалени от диск. Клубът можеше да загуби лиценза си, ако се установеше, че в стаите има скрити видеокамери.
Но колкото и да бяха неясни, на тях се виждаха Джей Брансън и блондинката в различни сексуални пози.
— Кога получи снимките?
— Съобщих всичко на прокурора…
— Искам да знам дори най-малките подробности — прекъсна я Ив и гневно се зарече да разбере защо прокурорът не си беше направил труда да я уведоми, след като именно тя се занимаваше с разследването.
— Открих снимките в пощенската кутия, когато се прибрах от работа. Разгледах ги и незабавно отидох в дома на Джей Си, за да му поискам обяснение. Той отрече всичко. Най-нагло заяви, че не знаел нищо по въпроса. Поведението му беше безобразно, почувствах се безкрайно унижена… Обзе ме гняв, сякаш завеса падна пред очите ми. Грабнах бормашината и… — Тя млъкна, очевидно си беше спомнила указанията на адвоката си. — Бях като обезумяла, не знаех какво правя… После се обадих на полицията.
— Познаваш ли тази жена?
— Никога не съм я виждала. Млада е… — Устните й потрепнаха, но тя ги стисна, сетне продължи: — Млада и изключително… активна.
Ив прибра снимките в кутията и попита:
— Защо ги пазиш?
— За да ми напомнят, че връзката ми с този мъж е била само една лъжа. — Лизбет взе кутията и я прибра в шкафа. — И още за да ми напомнят да харча с удоволствие парите, които той ми е завещал. — Вдигна като за тост чашата с вода и добави: — Ще се наслаждавам, докато ги изхарча докрай.
Ив седна в колата и гневно тръшна вратата, после се замисли и промълви:
— Нищо чудно тази жена да не лъже. — Удари с юмрук по волана и възкликна: — Но не ми се иска да й повярвам!
— Най-добре е да установим самоличността на блондинката — обади се Пийбоди. — Кой знае, може да изскочи нещо интересно.
— Да, направи го, когато имаш свободно време. И най-вече когато прокурорът благоволи да ни предостави снимките. — Ив подкара колата и продължи да разсъждава на глас: — Няма как да докажем, че е знаела за завещанието и че е убила любовника си, за да получи милионите. И още нещо — след като наблюдавах реакцията й, съм склонна да й повярвам, макар да не ми се иска.
— В един момент се изплаших, че ще издере лицето ви.
— Много й се искаше. — Ив въздъхна. — Щяла да се подложи на терапия, за да свикне да овладява гнева си. Господи, какви времена доживяхме!
Осма глава
— Ядец! — промърмори Ив и стана от бюрото си. — От прокуратурата ми отговориха, че не са ми изпратили снимките и дисковете по случая „Брансън“, тъй като има ПС — повреда в системата. — Тя стана и по навик закрачи напред-назад. — Ако питаш мен, ПС означава „пълни скапаняци“!