Чу приглушения смях на Пийбоди, обърна се и гневно я изгледа.
— Какво е толкова смешно?
— Изразните ви средства, лейтенант. Възхищавам се от богатия ви речник.
Ив отново седна и се облегна назад.
— Слушай, работим заедно достатъчно дълго, та да разбера, че ме поднасяш.
— Нима? А не сте ли разбрала, че характерите ни се допълват?
— Не.
Ив притисна челото си с длани — искаше й се поне за миг да забрави проблемите около убийството на Брансън.
— Вместо да ме подлагаш на психоанализа, заеми се за работа. Провери в компютъра пикапите марка „Еърстрим“, а пък аз ще се свържа с Макнаб — дано да е проучил армейското досие на Майстора. И защо никой не ми е налял кафе?
— И аз се питах същото. — Пийбоди побърза да отиде в кухнята, за да се спаси от поредния упрек, който със сигурност щеше да последва.
Щом видя Макнаб на монитора, Ив нетърпеливо извика:
— Казвай.
— Засега съм научил съвсем малко, но със сигурност ще успея да се добера до пълната информация. — Младежът разпозна изгледа, който се разкриваше от прозореца зад нея, и се намръщи. — Работите в дома си, а? Защо и аз не съм там?
— Защото не живееш тук, за което всеки ден благодаря на Всевишния. Казвай какво си научил.
— Ще прехвърля данните в домашния ви компютър, но накратко ще ви съобщя основното. Хауард Баси се е уволнил от армията с чин полковник. Постъпил е през 1997 година в офицерска школа. Оценките му са били отлични. Като младши лейтенант е служил в СТО — Специален тренировъчен отряд, за който не се знае почти нищо. Опитвам да се добера до по-големи подробности, но засега научих, че той е получил куп награди и че са го смятали за гений по електронните устройства и експлозивите. През 2006 е бил повишен в капитански чин, сетне се придвижвал нагоре по стълбицата на армейската йерархия, докато по време на Градските войни бил произведен в чин полковник.
— Къде е служил? В Ню Йорк ли?
— Да, но през… чакайте да погледна… през 2021 година е бил преместен в Източен Вашингтон. Наложило се е да подаде специална молба, тъй като през онзи период на военните не е било разрешено да бъдат придружавани от семействата си.
— Семейство ли? — Ив вдигна ръка. — Какво семейство?
— Ами… в досието му е записана съпруга на име Нанси (цивилно лице) и две деца — момче и момиче. Разрешили преместването на цялото семейство, защото Нанси е била нещо като цивилен офицер за свръзка между армията и медиите. Нещо като… като отговорник за връзките с обществеността.
— Боже мой! — Ив потърка очите си. — Провери какво се е случило с нея и с децата.
— Разбира се, когато им дойде редът.
— Направи го веднага, нали имаш номерата на личните им карти. — За миг тя вдигна поглед, когато Пийбоди й поднесе кафето. — Интересувам се кога са починали.
— Брей, откъде знаете, че са мъртви? Та те са толкова млади — промърмори Макнаб, но все пак се обърна към компютъра. След няколко секунди възкликна: — Хей, лейтенант, наистина са гушнали букета! И то в един и същи ден!
— На 25 септември 2023, в Арлингтън, щата Вирджиния.
— Точно така. — Младежът въздъхна. — Навярно са били сред жертвите от взривяването на Пентагона. Боже мой, децата са били едва на шест и на осем! Каква трагедия!
— Сигурна съм, че Майстора щеше да се съгласи с теб. Сега вече знаем защо е искал да се скрие.
„И защо е побягнал“ — мислено добави тя. Макар да е живеел в истинска крепост, е знаел, че не може да мери сили с хора, способни да унищожат най-строго охранявания военен обект в страната.
— Продължавай издирването — нареди на Макнаб. — Дано да откриеш някой бивш офицер, който е служил заедно с нашия човек, но вече не е в армията. Някой, който е бил преместен заедно с него в Специалния тренировъчен отряд. Като негов член може би е участвал в унищожаването на групата „Аполон“.
— Слушам, лейтенант. Хей, Пийбоди! — Той направи страдалческа физиономия и пъхна ръка под яркорозовата си риза, имитирайки тупкащо сърце.
— Тъпак! — сопна се тя и отстъпи встрани, за да излезе от полезрението му.
Ив се намръщи и прекъсна връзката, после се обърна към помощничката си:
— Рурк смята, че Макнаб си пада по теб.
— Пада си по жени с големи цици — поправи я Пийбоди, — и аз съм само една от тях. Онзи ден го видях да зяпа Шийна от „Личен състав“, а моят бюст е сто пъти по-хубав от нейния.
Ив замислено огледа гърдите си.
— Сигурно грешиш, защото той дори не ме поглежда на това място.
— Поглежда ви и още как, обаче е много предпазлив, защото се страхува от вас почти колкото от Рурк.
— Почти ли? Горчиво съм разочарована. Къде е информацията за пикапите?