— Заповядайте. — Със самодоволна усмивка Пийбоди постави диска в компютъра. — Използвах компютъра в кухнята. Открих петдесет и осем возила, които отговарят на описанието, но това са само онези с фабрично монтирани електрошокови устройства. Ако смятаме и пикапите, чиито собственици сами са си поставили предохранителни системи, то броят им ще нарасне поне три пъти.
— Като начало ще проверим дали някой се е оплакал в полицията, че автомобилът му е бил откраднат по времето, когато е било извършено убийството. Ако не открием нищо, ще елиминираме семейните пикапи. Не мога да си представя, че следобедите майката отвежда децата на тренировка, а нощем таткото пренася трупове със същата кола. Търси пикапи, които са регистрирани на името на компании или на мъже. Ще проверим и жените, ако нищо не излезе…
— Използвай този компютър — каза Ив и се изправи. — Трябва да се обадя на няколко души, но ще проведа разговорите от съседната стая.
Свърза се с Майра и си уговори среща за следващия ден. Не успя да се добере до Фийни — беше оставил на електронната си поща съобщение, че има бърза работа и че ще приема обаждания само в спешни случаи.
Ив реши да не го безпокои и се свърза с Ан Малой, която беше на мястото на вчерашния атентат.
— Здрасти. Далас. Сексапилният ти съпруг току-що си тръгна.
— Така ли? — Ив виждаше развалините от сградата и хората от „Бомби и експлозиви“, които претърсваха всеки сантиметър.
— Искаше да провери дали сме открили нещо, но трябваше да го разочаровам, че няма нищо ново. Предадохме отломките в лабораторията, откриваме още. Съпругът ти разгледа парче от някакво устройство и каза, че било изработено от устойчив на удари материал, наречен политекс, който използват при изграждане на космическите кораби, и че парчето вероятно е част от уред за дистанционно управление. Може би предположението му ще се потвърди.
„Ще се потвърди“ — помисли си Ив. Рурк никога не допускаше грешки.
— А ти на какво мнение си? — обърна се тя към Ан.
— Първо, че някои от устройствата наистина са били изработени от подобен материал. И второ, че съпругът ти има набито око.
Ив машинално разроши късата си коса.
— Ако се окаже прав, възможно ли е да разберем кой е имал достъп до политекса?
— Задачата ни се улеснява значително. Ще ти се обадя, ако открием нещо ново.
Ив се облегна назад, сетне от любопитство потърси данни за политекса и неговите производители.
Изобщо не се изненада, когато установи, че „Рурк Индъстрийз“ е между четирите междупланетни компании, които произвеждат този материал, но ядно си помисли, че би трябвало да го очаква. Забеляза, че политексът се изработва и в заводите на „Брансън тулс енд тойс“, но в много по-скромни мащаби.
Реши да спести време и да помоли Рурк подробно да й разкаже за другите две компании. Прекара следващия час в съпоставяне на предишната информация с тази, която й беше съобщил Макнаб. Точно се канеше да се върне при Пийбоди и да я подкани да работи по-експедитивно, когато видеотелефонът й иззвъня.
— Далас слуша.
— Хей, Далас. — На монитора се появи широко усмихнатата Мейвис Фрийстоун. — Само гледай!
До масата се появи блещукаща колона. След миг холограмното изображение на певицата се озова в кухнята. Мейвис носеше рубиненочервени обувки с тънки токчета и украсени с яркорозови пера. Късата й рокля също беше в червени и розови тонове и беше скроена така, че едното рамо на певицата беше голо, а върху него се виждаше татуировка на сребърен ангел със златна арфа.
Косата й беше на масури, дебели колкото наденички, беше боядисана в златисто и сребристо и блестеше като метална каска.
— Фантастично е, нали? — Тя се засмя и затанцува из кухнята. — Исках да изпробвам устройството за холограми. Как изглеждам?
— Както винаги си… колоритна. Харесва ми татуировката ти.
— Още нищо не си видяла. — Мейвис откри другото си рамо, където беше татуирано опашато създание с вила в ръка, което идиотски се усмихваше. — Ангелът и Сатаната — загряваш ли?
— Не — отвърна Ив, но неволно се усмихна. — Как върви турнето?
— Все едно живея в приказка! Посещаваме големи градове, а публиката направо откача, като ме чуе. Рурк ни е осигурил супертранспорт, а всички хотели са направо върховни. За днес е предвидено да посетя музикален център, където ще раздавам автографи и ще давам интервюта за медиите, после ще пея в „Доминант“ тук, в Хюстън. Програмата ми е толкова натоварена, че едва успявам да си направя прическа.
Ив огледа блестящите й къдрици и отбеляза:
— Очевидно се справяш.
— Никога нямаше да успея, ако Леонардо не ме беше придружил. Скъпи, разговарям с Далас. Ела да я поздравиш. — Мейвис се изсмя и палаво подскочи. — Няма да й направи впечатление, че си гол.