— Засега ще… чакаме.
Отново се обърна към компютъра и поиска данни за четирите компании, които произвеждаха политекс: „Рурк индъстрийз“, „Брансън тулс енд тойс“, „Юротел корпорейшън“ и „Арес манифекчъринг“.
— Пийбоди, мислиш ли, че някоя от тези компании е наречена на онези божествени хора?
— Божествени хора ли? О, ясно. Мисля, че Арес е бог на… не си спомням.
— От гръцката митология ли е?
— Да.
— Да проверим дали правилно съм схванала схемата им. — Ив поиска сведения за фирмата „Арес“ и откри, че е регистрирана на несъществуващ адрес и че е свързана с компанията „Маунт олимпъс“.
— Мисля, че разбрах трика им. — Тя се облегна на бюрото. — Ако действително действат по определена схема, ще започнем да предсказваме. Като Касандра — добави и се усмихна.
Помоли Пийбоди да изпрати информацията и да започне да подготвя рапорт за пред Уитни. После натисна клавиш, чрез който включваше предохранителната система и се обади в службата на Рурк.
— Трябва да поговоря със съпруга си — търпеливо обясни на прекалено строгата му секретарка. — Ако не е зает, разбира си.
— Един момент, лейтенант, сега ще ви свържа.
Ив си сложи слушалките, безшумно се приближи до отворената врата и видя, че Пийбоди е погълната от работата си. Изпита чувство за вина, но после си каза, че не мами помощничката си, а само я предпазва да не попадне в сенчестото място между закона и правосъдието.
— Лейтенант! — Разнесе се гласът на Рурк. — С какво мога да ти услужа?
Ив въздъхна, защото знаеше, че престъпва границата на закона.
— Искам да се посъветвам с теб.
— Така ли? По какъв въпрос?
— Предпочитам да го обсъдим насаме.
Той едва забележимо се усмихна и промълви:
— Нима?
— Мразя те, когато казваш „нима“ по този начин.
— Зная.
— Слушай, не мога да ти го обясня сега, но ако си свободен довечера…
— И двамата сме заети — напомни й той. — Нима забрави, че си поканила гости?
— Какво? — Ив смаяно го изгледа. — Не обичам гостите. Ти си този, който непрекъснато кани у дома познати и непознати.
— Този път е различно. Да имаш спомени, че си поканила Пийбоди и брат й?
— Господи! — Ив прокара пръсти през косата си и се заразхожда напред-назад като тигрица в клетка. — Няма как да се отметна. Невъзможно е да й кажа истината, а тя ще се обиди, ако измисля някое глупаво извинение. — Намръщено отпи от кафето си и попита: — Сигурно ще трябва да им поднесем и вечеря, а?
Рурк се засмя и си каза, че обожава тази жена.
— Изключително любезна домакиня си, няма що. С удоволствие ще се запозная с брата на Пийбоди. Хората от „Нова ера“ ми действат успокояващо.
— Нямам настроение за гости. — Тя сви рамене. — Е, добре. Утешава ме мисълта, че рано или късно ще си отидат.
— Така те искам, миличка. Ще се прибера след един-два часа. Ще имаш достатъчно време да ми обясниш за какво става дума.
— Съгласна съм. Между другото, чувал ли си за компания на име „Арес“?
— Не.
— А за „Маунт олимпъс“?
Рурк озадачено я изгледа и тя разбра, че беше възбудила интереса му.
— Не съм чувал и за нея, но двете са свързани с „Касандра“, нали?
— Така изглежда. Ще те чакам с нетърпение — каза тя и прекъсна връзката.
Разреши първия проблем, като изпрати Пийбоди в полицейското управление с допълнителния доклад и с инструкции да съобщи на Фийни и Макнаб всичко, което двете бяха научили.
После се отправи към физкултурната зала на долния етаж. Мислеше, че ако потренира, може би ще й хрумне някаква нова идея.
Когато слезе по стълбата, се сблъска със Съмърсет. Икономът презрително изгледа размъкнатия й пуловер и избелелите й панталони, сетне процеди:
— Надявам се, че преди вечерята ще се преоблечете в по-прилични дрехи.
— А пък аз се надявам до края на живота си да си останеш същият тъпанар.
Икономът шумно подсмръкна и тъй като знаеше, че ще я вбеси, я хвана за рамото преди да е успяла да го отмине. Тя злобно се озъби, а Съмърсет усмихнато заяви:
— Към къщата се приближава куриер с пратка за вас.
— Куриер ли? — Ив побърза да се освободи от ръката му, но същевременно застана между него и вратата и машинално посегна към оръжието си. — Огледа ли го на монитора?
— Разбира се. — Икономът озадачено смръщи чело. — Куриерът е от известна компания и всъщност е млада жена. Невъоръжена е.
— Обади се на куриерската служба и попитай дали са изпращали някого. Аз ще отворя. — Тръгна към вратата, но внезапно спря и се обърна. — Провери ли за експлозиви?