Икономът пребледня, ала кимна.
— Разбира се. Системата за охрана е отлична. Рурк лично я проектира.
— Обади се в куриерската служба — повтори тя. — Но преди това се отдалечи на безопасно разстояние от вратата.
Съмърсет се намръщи, извади миниатюрния си видеотелефон, но не се отдръпна. За нищо на света нямаше да й позволи отново да го защити с тялото си.
Ив наблюдаваше на монитора приближаващия се минимотоциклет. Върху резервоара за горивото беше написано с големи букви „Светкавични куриерски услуги“. Служителката носеше стандартната яркочервена униформа, защитни очила и кепе. Спря мотоциклета, вдигна очилата и смаяно се втренчи в къщата.
Беше много млада, с пухкави страни като на момиченце. Слезе от машината и тръгна към входната врата, като от време на време спираше и отмяташе глава, опитвайки се да разгледа горните етажи на замъка. Очите й бяха широко отворени, приличаше на удивено дете.
Спъна се, докато се изкачваше по стълбата, изчерви се и се огледа, за да провери дали някой я наблюдаваше. Носеше кутия за дискове. Със свободната си ръка подръпна якето си, сетне позвъни на вратата.
— От службата потвърдиха, че са изпратили куриер — обади се Съмърсет, а Ив едва не подскочи от изненада.
— Нали ти казах да се отдалечиш на безопасно разстояние!
— Не съм длъжен да ви се подчинявам. — Посегна да отвори вратата, но извика от болка, защото Ив силно го настъпи, сетне изкрещя:
— Отдръпни се, глупако! — Рязко отвори вратата и преди куриерката да успее да изрече обичайния поздрав, я дръпна във фоайето, блъсна я към стената и изви ръцете й.
— Как се казваш?
— Шери Коумс, госпожо. — Момичето затвори очи. — Работя в „Светкавични куриерски услуги“. Нося пратка за вас. Моля ви, госпожо, не ме удряйте!
— Това ли име ти съобщиха от куриерската служба, Съмърсет?
— Да. Не виждате ли, че девойката е почти дете! Изплашихте я до смърт.
— Нищо й няма. Как получи пратката, Шери?
— Ами… аз… — Момичето преглътна, но не посмя да отвори очи. — Аз… ние… работим на смени…
— Питам те как сте получили пакета.
— О… мисля, че е бил пуснат в кутията. Да, сигурна съм… Божичко, не знам. Шефът ми каза да го донеса… само си върша работата…
— Добре. — Ив я пусна и я потупа по рамото. — Предпазлива съм, защото напоследък много млади жени задяват нашия Съмърсет, а това не ми се нрави. — Извади петдесетдоларов кредитен жетон и го пъхна в потната ръка на момичето. — Карай внимателно по обратния път.
— Аха… добре… благодаря. — Шери тръгна към вратата, после се обърна и през сълзи промълви: — Госпожо, трябва да се разпишете за пратката, но ако не желаете, не го правете.
Ив рязко кимна на Съмърсет и заизкачва стълбата към горния етаж. Чу как икономът прошепна на момичето:
— Ужасно съжалявам. Днес госпожата не е вземала лекарството си и е малко… буйна.
Ив неволно се усмихна, но когато видя обратния адрес, написан на колета, усмивката й помръкна, а лицето й се изопна и погледът й стана суров. Влезе в кабинета си, напръска ръцете си със специалния спрей, отвори кутията и пъхна диска в компютъра.
НИЕ СМЕ КАСАНДРА.
НИЕ СМЕ БОГОВЕТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА.
НИЕ СМЕ ВЕРНИ.
ЛЕЙТЕНАНТ ДАЛАС, НАДЯВАМЕ СЕ, ЧЕ СКРОМНАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ, НА КОЯТО БЯХТЕ СВИДЕТЕЛКА ДНЕС СУТРИНТА, ВИ Е УБЕДИЛА В НАШИТЕ СПОСОБНОСТИ И В СЕРИОЗНОСТТА НА НАМЕРЕНИЯТА НИ. НИЕ СМЕ КАСАНДРА. ПРЕДСКАЗВАМЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗРАЗИТЕ УВАЖЕНИЕТО СИ КЪМ НАС, КАТО СЪДЕЙСТВАТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ГЕРОИТЕ КАРЛ МИНУ, МИЛИСЪНТ ДЖЪНГ, ПИТЪР ДЖОНСЪН И СУЗАН СТОПС, ЗАКЛЮЧЕНИ В НЮЙОРКСКИЯ ЗАТВОР „КЕНТ“, КОЙТО Е ПО-СТРАШЕН ОТ ПОДЗЕМИЯТА НА ГЕСТАПО.
АКО ТЕЗИ ПАТРИОТИ, НЕСПРАВЕДЛИВО ПОСТРАДАЛИ В ИМЕТО НА НАШАТА КАУЗА НЕ БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ УТРЕ ДО ОБЯД. ЩЕ БЪДЕМ ПРИНУДЕНИ ДА РАЗРУШИМ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ НА НЮ ЙОРК — СИМВОЛ НА РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО И ПРАЗНОУМИЕТО, КЪДЕТО СМЪРТНИТЕ ОТИВАТ ДА ГЛЕДАТ ДРУГИ СМЪРТНИ. ТОЧНО В ДВАНАЙСЕТ ЩЕ ВИ СЕ ОБАДИМ ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ. АКО УСЛОВИЯТА НИ НЕ БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ, НА СЪВЕСТТА ВИ ЩЕ ТЕЖАТ ВСИЧКИ НЕВИННИ ЖЕРТВИ.
НИЕ СМЕ КАСАНДРА.
„Сузан Стопс!“ — помисли си Ив и уморено потърка челото си. Сузи беше бивша медицинска сестра, която бе отровила петнайсет пациента на преклонна възраст, които са се възстановявали в санаториума, където беше работила, твърдейки, че всички били военни престъпници.
Ив беше разследвала този случай, лично беше арестувала Сузи и знаеше, че сестрата излежава доживотна присъда в отделението за затворници с умствени увреждания в „Кент“. Подозираше, че и другите „герои“ имат подобни досиета.
Изкопира дисковете и се обади на Уитни.