— Засега съм с вързани ръце — обясняваше тя на Рурк, докато нервно крачеше из салона. — Политиците си правят тънка сметка, а аз очаквам заповеди. Очаквам и терористите да се свържат с мен.
— Мисля, че затворниците няма да бъдат освободени.
— И с пълно право. Знаеш ли, че четиримата политически репресирани „герои“ са отговорни за гибелта на повече от сто души? Джънг е взривил черква под предлог, че всички религиозни символи са оръдия на двуличните. По време на атентата в черквата е репетирал детски хор. Мину е подпалил кафене в Сохо; при пожара са загинали повече от петдесет души. Той се е „оправдал“ с обяснението, че в кафенето се събирали фашисти с леви убеждения. Джонсън пък е бил наемен убиец, който бил готов да екзекутира всекиго, стига да му предложат солидна сума. Питам се какво свързва тези хора.
— Може би няма връзка. Да предположим, че ни поставят на изпитание. Ще се съгласи ли губернаторът да освободи затворниците или ще откаже…
— Навярно знаят, че ще откаже. Не ни предоставиха възможност да преговаряме.
— Следователно не ти остава друго, освен да чакаш.
— Имаш право. Коя сграда в Ню Йорк е символ на разточителство и празноумие?
— По-добре попитай коя не е.
— Така си е. — Тя се намръщи и продължи да се разхожда. — Поинтересувах се за гръцката Касандра. Научих, че Аполон я дарил със способността да предсказва бъдещето.
— Тези симпатяги проявяват слабост към символите. — Рурк погледна към вратата, когато откъм коридора се дочуха гласове. — Навярно гостите идват. Опитай се за час-два да забравиш проблема, скъпа. Ще ти се отрази добре.
Той побърза да посрещне Пийбоди, направи й комплимент за външността й, ръкува се със Зийк. „Толкова е чаровен“ — помисли си Ив. Възхищаваше се от начина, по който той прикриваше настроенията си и с лекота се превъплъщаваше в различни роли. В сравнение със Зийк, който едва се сдържаше да не зяпне от удивление, Рурк изглеждаше още по-изискан и елегантен.
— Дай подаръка на лейтенанта. — Пийбоди шеговито сръга брат си.
— О… щях да го забравя… Не е нещо особено… — Младежът срамежливо се усмихна и извади от джоба си дървена фигурка. — Дий каза, че имате котарак.
— Всъщност той е господарят тук и ни разрешава да живеем в къщата. — Ив се усмихна и докосна с пръст фигурката, изобразяваща свита на кълбо котка. — През свободното си време гледа да се нахрани. Благодаря, подаръкът много ми харесва.
— Зийк е изработил фигурката.
— Правя ги, за да се забавлявам — допълни младежът. — Лейтенант, видях колата ви отвън. Изглежда поочукана.
— А пък ако я чуеш как трака…
— Ако разрешите, ще си поиграя с нея.
— Ще ти бъда благодарна до смърт. — Тя се готвеше да изведе госта навън и да го накара да се захване за работа, но забеляза погледа на Рурк и си помисли, че никога няма да стане изискана домакиня. — Ще пийнете ли нещо? — обърна се към гостите.
— Благодаря, само чаша вода или натурален сок — отговори младежът, после се обърна към Рурк: — Домът ви е прекрасен, има толкова красиви вещи и мебели…
— Така е. След вечеря ще те разведа из къщата. — Той се престори, че не забелязва киселата физиономия на Ив и се усмихна. — Мебелите са от истинско дърво. Възхищавам се от майсторите, които са изработвали предметите така, че да съществуват векове.
— Нямах представа, че в този огромен град са се запазили толкова старинни мебели. Бях смаян, като видях дома на семейство Брансън, но вашият направо ме изуми.
— Какво? Нима си ги посетил? — След дълги колебания Ив наля някаква розова течност в чашата на младежа. — Съмърсет беше предоставил прекалено богат избор от натурални сокове.
— Сутринта им се обадих да изразя съболезнованията си и да попитам дали желаят да отложим работата, за която са ме повикали. — Той взе чашата и се усмихна на Ив. — Но госпожа Брансън каза, че искат да огледам апартамента още днес, след погребалната церемония. Каза още, че работата по апартамента може би ще ги разсее.
— Зийк сподели, че имат на долния етаж работилница, където има всякакви инструменти. — Пийбоди многозначително погледна началничката си. — Очевидно Доналд обича да майстори това-онова.
— Явно е семейна черта.
— Още не съм се запознал с него — продължи Зийк. — Госпожа Брансън ми показа къщата… — Беше прекарал толкова малко време в компанията й, но още беше възбуден. — Започвам още утре и ще използвам тяхната работилница.
— Бас държа, че ще те накарат да вършиш какво ли не, освен да изработиш шкафовете.
— Няма страшно. А сега искам да погледна колата, дано да успея да я стегна. — Погледна към Рурк. — Имате ли някакви инструменти?