— Знам, че не разполагаш с нито минута свободно време. — Майра се огледа и изведнъж осъзна, че никога досега не беше стъпвала в канцеларията на Ив. По-младата жена едва ли разбираше как й прилягаше малкото помещение. Тук нямаше нищо излишно, липсваха всякакви удобства.
Психиатърката се настани на предложения й стол, кръстоса елегантните си крака и въпросително повдигна вежди, когато другата жена остана права.
— По-редно беше да дойда в кабинета ти. — Ив разсеяно прокара пръсти през косата си и се раздразни от мисълта, че Мейвис беше права, когато я принуждаваше да се подстриже. — Нямам от любимия ти чай.
Майра се усмихна.
— Не се притеснявай, ще пия чаша кафе.
— Кафе винаги се намира. — Тя се обърна към автоготвача, който изригна струя пара, сякаш я заплю. Ив го удари с длан и възкликна: — Омръзна ми от тези бюджетни съкращения! Някой ден ще изхвърля през прозореца всички боклуци, които са натъпкани в канцеларията ми. От сърце се надявам в този момент по улицата да минава някой служител от сервиза.
Майра се разсмя и погледна към мръсното и тясно прозорче.
— Доста ще се поизмъчиш, докато успееш да изхвърлиш нещо през тази амбразура.
— Ще се справя, повярвай ми. Тази машина се оправя само с шамари — продължи тя, когато автоготвачът задавено забръмча. — Моите хора работят по индивидуалните си задачи. Ще се срещнем след час и ми се иска да им съобщя нещо.
— Съжалявам, но информацията, която ще ти дам, е доста оскъдна. — Психиатърката се облегна назад и взе чашата, която Ив й подаде. Беше едва седем сутринта, но психиатърката изглеждаше като излязла от кутия. Кестенявата й коса, се спускаше на вълни и обрамчваше красивото й, излъчващо спокойствие лице. Както винаги носеше костюм — този път тревистозелен — както и перлен гердан.
Ив се почувства като истинска повлекана в протритите си джинси и провисналия си пуловер. Рано сутринта Рурк й беше направил забележка заради неугледния й външен вид който се дължеше на умората от безсънната нощ.
Той беше продължил търсенето вместо нея, но имаше за противници хора, надарени с изключителен ум, които използваха най-модерните електронни устройства. Бе обяснил на Ив, че ще му бъдат необходими часове, дори цели дни, за да проникне в сърцето на „Касандра“.
— Дори най-оскъдната информация ще ми бъде полезна — уморено промърмори Ив.
— Членовете на тази група са изключително организирани — започна Майра. — Предполагам, че грижливо са изготвили плановете си за действие. Искали са да привлекат вниманието ни и са постигнали целта си. Привлекли са и вниманието на важните клечки в този град. Ала не мога да схвана какви политически идеи подкрепят. Четиримата затворници, за чието освобождаване настояват, са… тъй да се каже, от всички посоки на политическия компас. Ето защо смятам, че това е изпитание, за да проверят дали исканията им ще бъдат изпълнени. Навярно знаят, че това няма да се случи.
— Но те не са ми дали възможност за преговори.
— Не желаят преговори, а пълна капитулация. Вчерашното взривяване на сградата е било показно, за да кажат, че няма нито един пострадал и че ни дават възможност да избегнем бъдещи кръвопролития. После ще поставят неизпълними условия.
— Не мога да открия общото между четиримата затворници. — Ив седна и кръстоса крака. Беше прекарала безсънна нощ, опитвайки се да открие какво свързва престъпниците. — Не са членували в политически партии, не са имали общи познати. Различни са по възраст и по характер, извършили са различни криминални деяния. Струва ми се, че членовете на „Касандра“ са ги избрали напосоки. Изобщо не им пука дали ще ги освободим — цялата история е пълна заблуда.
— Съгласна съм. Но това не премахва заплахата от следващите им действия. Нарекли са групата си „Касандра“ и са свързани с Олимп, което трябва да означава, че са могъщи като богове и са надарени с пророчески способности, както и че се различават от обикновените смъртни. Очевидно вярват, че са много по-умни от нас и им е съдено да ни управляват. Може би дори да се грижат за нас в суровата си безпощадност на богове. Ще ни използват, както са използвали Хауард Баси, когато сме им полезни. А щом вече не сме им необходими, ще ни възнаградят или накажат по свое усмотрение.
— Каква е тази нова република, за която говорят?
— Ще бъде създадена от тях, разбира се. — Майра отпи от кафето и със задоволство установи, че е прекрасно. — Ще я населят със свои доверени хора, които ще им се подчиняват безпрекословно. Знаеш ли, повече ме безпокои тонът, отколкото съдържанието на посланията. Долавя се някакво злорадство. „Ние сме Касандра“ — какво означава това? Дали е наименованието на група или на един човек, който си въобразява, че е цял отряд от хора? Ако последното е вярно, то противникът ти е дяволски умен, но със сериозни мозъчни увреждания. „Ние сме верни“… Верни на някаква организация или на някаква кауза. И на терористичната група „Аполон“, която е предала на „Касандра“ способността да предсказва бъдещето.