Помощничката й надникна през рамото й.
— Мисля, че е на японски. Предупредих ви, че ще урочасате компютъра, лейтенант.
— Вземи проклетия диск. Ако текстът е на японски, Фийни ще го пусне чрез електронния преводач… Ще го изхвърля през прозореца… — зарече се тя, докато излизаше от канцеларията си. — Много скоро ще изхвърля гадния компютър през прозореца.
Текстът се оказа на старокитайски, но Фийни успя да го обработи. Когато информацията започна да излиза на големия стенен монитор, Ив заобяснява:
— Психологическият профил, съставен от доктор Майра, както и компютърният анализ на предположенията и данните доказват, че това са най-вероятните обекти на терористите. Във всичките сгради се помещават театри, някои се числят сред забележителностите на Ню Йорк, други са построени на мястото на разрушени исторически обекти. Днес следобед във всички запи ще има спектакли.
— От това може би ще излезе нещо. — Ан пъхна ръце в джобовете си, докато четеше информацията. — Ще изпратя моите екипи да ги претърсят за експлозиви.
— Колко време ще ти отнеме?
— Надявам се да успеем преди крайния срок, определен от онези негодници. — Тя извади комуникатора си.
— Никакви униформени, използвайте коли без отличителни надписи — предупреди я Ив. — Може би атентаторите наблюдават сградите. Не бива да разберат, че сме се досетили за намеренията им.
Ан кимна и започна да дава нареждания на хората си.
— Успяхме да проникнем в компютъра на Майстора. — Сега беше ред на Фийни да докладва какво са свършили служителите от електронния отдел. — Старият негодник е закодирал цялата информация. Опитвам се да я разчета, но той действително е бил майстор в занаята. Ще ни отнеме повече време, отколкото предполагах.
— Да се надяваме, че ще си струва труда.
— Макнаб откри неколцина от отряда, към който се е числял Майстора. Днес следобед ще ги разпитам.
— Браво, добре сте се справили.
— Екипите тръгват веднага. — Ан прибра комуникатора си. — Аз също изчезвам. Веднага щом науча нещо, ще ви уведомя. О, щях да забравя, Далас — сградата, за която говорихме сутринта, е „чиста“.
— Благодаря ти.
— Няма защо. — Ан широко се усмихна.
— Ще се занимавам с кода, докато изникне нещо по-спешно — обяви Фийни и извади пословичното пликче със захаросани бадеми. — Тези мръсници вилняха на воля по време на Градските войни. Повечето успяхме да отстраним, но ето че се появиха техни последователи, които са по-добре обучени и по-многобройни.
— Ние също.
Забележката й го накара да се усмихне.
— Имаш право.
Ив потърка зачервените си клепачи, когато остана сама с Пийбоди. Усещаше, че не може да разсъждава рационално, след като беше спала едва три часа.
— Остани тук — обърна се към помощничката си. — Отмятай в списъка всяка сграда, която е проверена от екипите на Малой. Ще докладвам на Уитни, после напускам управлението. Дръж ме в течение.
— Ще ви бъда по-полезна, ако ви придружа, лейтенант.
Ив си спомни случая, при който сътрудничката й едва не беше разкъсана на парчета. Поклати глава и побърза да излезе.
След час Пийбоди беше едновременно изнервена и отегчена до смърт. Сапьорите бяха проверили само четири от шестнайсетте сгради, и до дванайсет оставаха по-малко от два часа.
Тя изпи няколко чаши кафе, докато се опитваше да разсъждава като политически терорист. Ив умееше да влиза под кожата на престъпника, да проникне в съзнанието му и да си представи дадена ситуация през очите на убиец.
Пийбоди й завиждаше за тази способност, макар понякога да й се струваше, че това е доста мъчително.
„Ако бях терорист коя сграда в Ню Йорк щях да взривя, за да докажа сериозните си намерения?“ — за кой ли път се запита тя.
Най-вероятно някоя сграда, която като магнит привличаше туристите. Проблемът беше в това, че винаги беше избягвала подобни места. Бе дошла в Ню Йорк да стане ченге и смяташе, че е въпрос на чест да не се държи като туристка.
Не беше стъпвала в Емпайър Стейт Билдинг до пристигането на Зийк…
Хрумна й гениалната идея да се обади на брат си, който най-подробно беше проучил пътеводителя за града. Кое дневно представление би избрал да посети един турист от Аризона?
Тъкмо посягаше към видеотелефона, когато Макнаб влезе в канцеларията.
— Хей, красавице, и теб ли вързаха да стоиш тук?