Огромната театрална зала в Рейдио Сити беше пълна с туристи, нюйоркчани, деца в предучилищна възраст, придружавани от родителите си или от гувернантки, цели класове, начело с учителките. Шумът беше невъобразим, зрителите започваха да губят търпение.
— Билетите струват от сто до двеста и петдесет долара. — Огромната блондинка, която се беше представила като директорка на театъра, галопираше като боен кон редом с Ив и продължаваше да нарежда: — Имате ли представа колко трудности ще ни създаде да организираме допълнителни представления и да върнем парите на хората? Всички билети са продадени до края на сезона.
— Слушай, сестричке, ще бъдеш разкъсана на парчета, ако не ни оставиш да си вършим работата. — Тя заби лакът в ребрата на жената и извади комуникатора си. — Малой, какво е положението?
— Детекторите установиха наличие на множество взривни устройства. Открихме и неутрализирахме две. Уредите ни показват, че има още шест. Екипите вече ги издирват. Залата се обслужва от четири асансьора, които се спускат на девет метра в подземието на сградата. И в четирите намерихме бомби. Работим по обезвреждането им.
— Действайте по-бързо — нареди Ив и пъхна комуникатора в джоба си, сетне се обърна към високата блондинка:
— Изчезвай от тук!
— Невъзможно е. Аз съм директорката…
— Това не означава, че си капитан на потъващия кораб. — Ив се блазнеше от мисълта лично да изхвърли жената, която беше доста атлетична и много ядосана, следователно щеше да бъде достоен противник. Ала нямаше време за забавления, затова повика двама полицаи.
— Разкарайте я — нареди им, после си запробива път през тълпата от шумно оплакващи се зрители, които полицаите извеждаха навън.
Виждаше огромната сцена. Дванайсет ченгета в пълна бойна униформа преграждаха пътя на хората, които искаха да се покатерят на сцената. Тежката червена завеса беше вдигната, ярките прожектори осветяваха сцената. Никой не би помислил хората с шлемовете за актьори, каза си Ив.
Деца пищяха, възрастни хора се блъскаха, опитвайки по-бързо да напуснат залата, ученички притискаха към гърдите си сувенирни кукли и беззвучно плачеха.
Полицаите евакуираха зрителите под предлог, че се е спукала водопроводна тръба, което предотврати избухването на паника, но хората бяха разгневени. Никак не беше лесно да накараш няколко хиляди души, които бяха платили скъпо и прескъпо за билетите си, да напуснат театъра. Голямото фоайе беше претъпкано с хора, от което се колебаеха да излязат.
Ив отчаяно си помисли, че за минути трябваше да претърсят всички останали помещения, гримьорните, контролния център и канцелариите, за да изведат хората вън от сградата.
Най-страшното беше, ако сред разгневените зрители настъпеше паника — тогава щеше да има стотици жертви още преди хората да стигнеха до вратите. Ив постави шлема си и се качи на огромна маса, за да наблюдава как колегите й превеждаха шумната тълпа през огромното фоайе с цветни стъкла. Включи микрофона и се опита да надвика невъобразимата глъч.
— Нюйоркска полиция! Благодарим ви за съдействието. Моля, не блокирайте изходите. Запазете спокойствие и напуснете сградата. — Тя не обърна внимание на въпросите, с които я обсипаха хората, и още два пъти повтори съобщението.
Някаква жена с огърлица от перли я хвана за глезена и изкрещя:
— Близка съм с кмета! Да знаете, че ще се оплача.
Ив учтиво кимна.
— Предайте му поздрави от мен. Моля, движете се, без да се блъскате. Извинете за безпокойството.
Думите й сякаш подлудиха тълпата. Хората закрещяха още по-гневно, докато полицаите ги извеждаха навън. Ив отмести подвижния микрофон, прикрепен към шлема й, и извади комуникатора си, за да се свърже с Ан Малой. Внезапно забеляза как някакъв човек влезе в залата и се отправи към нея. Почервеня от гняв и стисна зъби, като видя, че беше Рурк. Погледна го, без да слиза от масата, и процеди:
— Какво търсиш тук?
— Искам да се уверя, че моята сграда… и моята съпруга… — той наблегна на последната дума, защото знаеше колко я мрази Ив, — … са цели и непокътнати. — Скочи на масата и сграбчи микрофона й.
— Това е полицейска собственост, приятел!
— Следователно е долнокачествен, но ще свърши работа.
Сетне той преспокойно се обърна към хората, сякаш се канеше да произнесе реч на изискано празненство.
— Дами и господа, персоналът и актьорите ви поднасят своите извинения за причиненото неудобство. Всеки от вас ще получи сума, в която са включени цената на билета и транспортните разходи. Днешното представление ще бъде отложено за друга дата и ще бъде безплатно за всички, които желаят да го посетят. Благодарим ви за проявеното разбиране.