— Браво, така те искам. — Рурк се изтегна редом с нея и продължи да работи с някакъв малък инструмент, който проблясваше под лъча на фенерчето. — Ако прережа тези жички, ще полетим във въздуха. Но всъщност са поставени за заблуда — спокойно продължи той, като че изнасяше лекция. — Направили са го така, че да изглежда като обикновена бомба, а всъщност е… устройство, създадено по последната дума на техниката. Като експлозив е използван пластон, а бомбата се задейства дистанционно чрез компютър.
— Много интересно — задъхано произнесе Ив. — Какво чакаш — обезвреди го.
— По принцип се възхищавам от директния ти подход, лейтенант. Но ако го приложа върху тази симпатична играчка, двамата с теб довечера ще се любим в рая.
— Няма да ни пуснат там.
Рурк се усмихна и продължи:
— Трябва да извадя един чип. Приближи фенерчето… точно така. А сега трябва да ми помогнеш.
— За какво?
— Да го хванеш, когато изскочи. Ако противниците ни са умни, както предполагам, са инсталирали специален чип. Ако падне на сцената, ще пробие истински кратер и ще отнесе столовете от първите редове. Нищо чудно взривната вълна да помете и нас. Готова ли си?
— Разбира се. — Тя избърса изпотената си длан от крачола си и я протегна. — Мислиш ли, че ще останем живи, за да се любим?
— Разбира се. Гарантирам. — Рурк пое дланта й и я стисна за миг. — Трябва да се наведеш още малко. Не откъсвай поглед от чипа.
Ив си каза, че не бива да мисли за нищо и се подчини на указанията му. Втренчи се в черната кутийка, в разноцветните проводници…
— Ето го. — Рурк посочи с инструмента си сивкав чип с размерите на бобено зърно.
— Видях го. Хайде, давай.
— Не го стискай. Ще броя до три. Едно… две… — Той леко освободи чипа от гнездото му. — … три! — Дочу се леко изщракване, което се стори на Ив силно като гръм.
Чипът падна в дланта й и подскочи, но тя сви пръсти в юмрук.
— Хванах го.
— Не мърдай.
— Няма къде да отида.
Рурк застана на колене и извади носната си кърпа. Нежно разтвори пръстите на Ив, постави чипа в средата на копринената кърпа и я сгъна няколко пъти. — Не е най-добрата изолация, но засега ще свърши работа. — Пъхна го в задния си джоб и добави: — Няма да се взриви, стига да не седна върху него.
— Внимавай. Прекалено много харесвам задника ти, за да позволя на някакъв чип да го отнесе. Как ще слезем от тук?
— Можем да се върнем по пътя, по който дойдохме. — Той се изправи, в очите му проблясваха дяволити пламъчета. — Или пък да се позабавляваме.
— Не ми е до забавления.
— Но на мен ми се иска… — Той й помогна да стане, сетне сграбчи някакво въже. — Знаеш ли каква пиеса щеше да се играе днес?
— Не.
— Модерна постановка на любимата детска приказка за Питър Пан. Дръж се здраво, скъпа.
— Не… не искам! — Но Рурк вече я беше взел в прегръдките си и тя машинално се вкопчи в него. — Ще те убия, задето ми причиняваш това!
— По тези въжета пиратите се спускат на сцената. Дишай дълбоко! — Рурк се засмя и се отблъсна от платформата.
Ив се почувства така, сякаш някой изтръгна стомаха й. Цветове и форми се сливаха пред очите й, изцъклени от ужас. Само гордостта я спря да не изкрещи, но щеше да припадне от страх, когато прелетяха над мястото за оркестъра.
Сетне безумеца, за когото бог знае защо се беше омъжила, я целуна. Ив усети как страстта й се смесва със страха и краката й се подкосиха, когато Рурк я пусна на сцената. Все пак успя да му изсъска през зъби:
— Мъртъв си! Тъпкано ще ти го върна!
Той отново я целуна, сетне промърмори:
— Дори да умра, преживяването беше прекрасно.
— Появихте се точно като в пиесата. — Фийни, който беше пребледнял от умора, се приближи към тях. — Ако сте приключили с детинските си забавления, ще ви уведомя, че останаха още две необезвредени бомби.
Ив блъсна Рурк встрани и установи, че може да пази равновесие.
— Изведохте ли всички цивилни?
— Да. Ако онези типове спазят обещанието си, може би ще успеем. Ще бъдем на косъм, но…
Той млъкна, когато се разнесе приглушен гръм и сцената потрепери. Кабелите и прожекторите се полюшнаха.
— Божичко! — Ив извади комуникатора си. — Малой! Ан! Обади се! Чуваш ли ме!
Не чу никакъв отговор и отчаяно се вкопчи в рамото на Пийбоди, после от устройството се разнесе пращене, последвано от гласа на Ан.
— Тук Малой. Елиминирахме бомбата. Няма жертви, нито ранени. Часовниковият механизъм се беше включил и се наложи да взривим бомбата. Повтарям, няма ранени. Но всичко наоколо е изпотрошено.
— Добре… Радвам се. — Ив машинално докосна лицето си. — Това ли беше последната?