Макнаб безшумно влезе. Погледът му се стрелкаше наляво и надясно, но не се спираше на Пийбоди, като че тя беше от стъкло.
— Викала сте ме, лейтенант.
— Виж какво можеш да научиш за диска, който току-що прослушах. Направи две копия — за моя архив и за командира. — Прекара длани по страните си, после се обърна. — Докъде стигнахте с кода на Майстора?
Макнаб си позволи едва забележима самодоволна усмивка и изпод око изгледа Пийбоди.
— Току-що го разгадах. — Подаде на Ив диска, който беше донесъл, но усмивката му помръкна, защото помощничката на Далас извърна глава и съсредоточено заразглежда ноктите си.
— И ти си един! Защо не каза веднага? — Ив грабна диска.
Младежът, който се засегна от резкия й тон, понечи да възрази, но стисна устни, като забеляза подигравателното изражение на Пийбоди.
— Тъкмо бях проникнал в компютъра на Майстора, когато ме повикахте — заяви той. — Нямах време да вникна в съдържанието — продължи той, а Ив побърза да зареди диска на машината си. — Все пак успях да го прегледам и установих, че Майстора е описвал всички използвани от него материали, вписвал е и броя на устройствата, които е създал. Толкова са много, че ако се взривят наведнъж, с тях ще може да се унищожи цяла държава от Третия свят. — Замълча и нарочно застана до Ив, тъй като Пийбоди пристъпи по-близо, за да прочете информацията на монитора. Сетне добави: — Или многомилионен град.
— Пет килограма пластон — промълви Ив.
— Само няколко грама от въпросния експлозив са достатъчни, за да бъде взривено това крило на нашето управление — обясни Макнаб и отстъпи по-далеч от бюрото, да не би случайно да се докосне до Пийбоди. Тя стори същото.
— Часовникови механизми, дистанционни управления, които се задействат чрез звуков сигнал — продължаваше да чете Ив и чувстваше, че кръвта й се вледенява. — Не са пропуснали абсолютно нищо. Алармени системи, сензори, наблюдателни устройства… Имал е цял склад с подобни „играчки“.
— Добре са му плащали — обади се Пийбоди. — До всяко устройство е записвал приходите, разходите и печалбата.
— Страхотен бизнес, няма що. — Ив гневно присви очи. — Намирал им е или сам е създавал оръжия, които са забранени. Тези хора си въобразяват, че още живеят в епохата на Градските войни. Дори оръжията им са от тази епоха.
— Така ли? — Макнаб се наведе, за да види по-добре монитора. — Не разбирах за какво става дума, ала нямах време да направя справка. Какво е 50 АРК–95?
— Оръжие, използвано за потушаване на размирици. Само с няколко изстрела малък полицейски отряд може да зашемети или да убие мародерите, които са превзели цял градски квартал.
Рурк имаше същото оръжие в колекцията си. Ив го беше изпробвала и беше смаяна от мощността му.
— За какво са им притрябвали пушки? — попита Пийбоди.
— Когато започваш война, бързаш да въоръжиш армията си. — Ив се изправи. — Политическите лозунги на тези мръсници са за заблуда. Всъщност искат да притежават града и не ги е грижа, че ще го получат разрушен. Но за какво ли им е?
Отново седна, за да продължи работата си. Машинално Пийбоди и Макнаб пристъпиха напред, раменете им се допряха, двамата рязко отскочиха, а Ив се обърна и намръщено ги изгледа.
— Хей, какво правите?
— Нищо, лейтенант. — Пийбоди, която се беше изчервила като рак, побърза да козирува.
— Престани да подскачаш и се обади на командира. Помоли го колкото е възможно по-бързо да дойде тук, за да му съобщим какво сме направили. Информирай го и за новия „краен срок“, който са ни поставили.
— Краен срок ли? — смаяно попита Макнаб.
— Отново ми изпратиха кратко съобщение — в два часа щели да направят скромна демонстрация. — Погледна часовника си. — Остават по-малко от две минути.
В главата й се въртеше една и съща мисъл: „Нищо не можеш да направиш в момента, по-добре обърни внимание на онова, което предстои да свършиш.“ Отново се обърна към компютъра и каза:
— Вече ни е известно какви материали е използвал Майстора и колко експлозивни устройства е направил. Ала не знаем дали само той е снабдявал терористите. От данните в компютъра става ясно, че в разстояние на три месеца е получил повече от два милиона. Подозирам, че онези мръсници не само са го убили, но и са прибрали обратно парите си, които Майстора е държал в дома си.
— Предусещал е какво го очаква — намеси се Макнаб. — Погледнете на страница седемнайсета, където има записки, подобни на дневник.
Ив пъхна ръце в джобовете си и зачете.
„Допуснах грешка, фатална грешка. Когато дълго се взираш в златото, биваш заслепен. Онези мръсници ме забъркаха в ужасна каша. Изобщо не възнамеряват да извършат такъв банков обир. С бомбите, които им направих, могат да вдигнат във въздуха шибания монетен двор. Може би действително става въпрос за пари, може би за нещо друго. Изобщо не ми пука.