Ив се изправи и се опита да си внуши, че не бива да изпитва никакви емоции, за да работи пълноценно, после си запроправя път през развалините.
— Далас!
Тя се обърна и видя Надин, която се приближаваше към нея, предпазливо пристъпвайки сред мръсотията.
— Върни се и застани зад лентата, Надин!
— Не са опънали лента… — Репортерката отметна косата си, която вятърът упорито навяваше в очите й. — Не мога да повярвам, Далас. Тъкмо бях приключила едно интервю в „Уолдорф“, когато научих новината.
— Май си имала тежък ден.
— Абсолютно си права. Не успях да отразя драмата, разиграла се в Рейдио Сити, тъй като имах предварителна уговорка за интервюто, обаче от станцията ме уведомяваха за развоя на събитията. Какво всъщност се случи? Научих, че сте накарали всички зрители да напуснат. — Замълча и огледа ужасяващата картина. — Със сигурност не е имало опасност от наводнение, но не е било и подобен кошмар.
— Нямам време да ти обяснявам.
— Далас! — Надин я хвана за ръкава и я погледна в очите. Лицето й беше изкривено от ужас. — Хората имат право да научат истината. — Замълча, после шепнешком повтори: — Трябва да я научат.
Ив рязко освободи ръката си. Беше забелязала камерата зад репортерката и микрофона на ревера й. Помисли си, че няма право да й се сърди — приятелката й само вършеше работата си.
— Гледката е достатъчно красноречива, Надин. Цинично е да давам изявления сред камари от трупове. — Отново погледна към черната детска обувка и добави: — Мъртъвците не правят изявления.
Репортерката направи знак на оператора да се отдръпне. После затисна с длан микрофона и прошепна:
— И двете имаме право, но в момента това е без значение. Обади ми се, ако ти потрябвам, за да издирвам информация. Този път няма да ти струва нищо.
Ив кимна и се обърна. Видя как санитарите се опитваха да съберат кървавата пихтия, в каквато се беше превърнал единият портиер. Части от тялото му бяха отхвръкнали на два метра от вратата.
Тя се запита дали изобщо ще намерят ръката му.
Заобиколи ги, прекрачи през дупката в стената и се озова сред развалините на фоайето.
Пожарникарите бяха потушили пламъците и по пода течаха вадички, в които Ив шляпаше, докато се придвижваше напред. Миризмата беше отвратителна: вонеше на дим, кръв и на още нещо. Ив се принуди да не мисли върху какво стъпва, опита се да не обърне внимание на двамата санитари, които беззвучно плачеха, докато обозначаваха труповете.
— Нашите хора трябва непрекъснато да дежурят в лабораторията и в моргата, за да помагат при разпознаването на труповете. — Гласът й беше прегракнал, защото се насилваше да сподавя чувствата си. Изкашля се и добави: — Можеш ли да уредиш това с шефа, Фийни?
— Да! Божичко, какъв ужас! Доведох тук дъщеря ми на шестнайсетия й рожден ден. Мръсни свине! — Той гневно извади комуникатора си и се обърна.
Тя продължи напред. С приближаването до епицентъра на взрива гледката ставаше все по-кошмарна. Спомняше си деня, когато с Рурк бяха посетили чайната на „Плаза“. Спомняше си разкошната и елегантна обстановка, пастелните цветове, известните личности, любопитните туристи, младите момичета, които възбудено бърбореха, както и хората, които бяха тръгнали на покупки, но не бяха издържали на изкушението да посетят прочутата чайна.
Пристъпи сред руините и ужасено се втренчи в огромния кратер.
— Нищо не би могло да ги спаси — обади се Ан и застана до нея. Очите й бяха зачервени и трескаво проблясваха. — Абсолютно нищо, Далас. Преди час на красиво подредените маси са седели хора, слушали са изпълненията на цигуларя, пиели са чай или вино и са похапвали пасти със захарна глазура.
— Знаеш ли какъв експлозив са използвали? — прекъсна я Ив.
— Имало е и дечица — продължи Ан, сякаш не я беше чула, после гласът й пресекна. — Бебета в колички… Тези типове пет пари не дават колко души ще убият.
Ив нямаше нужда от описания, защото прекалено образно си представяше гледката. Знаеше, че разкъсаните трупове ще я преследват в кошмарите й. Ала нямаш избор, освен да запази спокойствие. Обърна се към Ан и промълви:
— Не можем да помогнем на мъртвите, нито да се върнем във времето и да предотвратим експлозията. Злото е сторено. Единствената ни възможност е да се опитаме да предотвратим следващото кръвопролитие. Спешно ми трябва докладът ти.
— Както обикновено те вълнува само работата, така ли? — Ан я сграбчи за ризата, а Ив дори не се опита да й попречи. — Как можеш да наблюдаваш тази трагедия и да мислиш за работата си?
— За враговете ни няма почивка. Ако искаме да ги спрем, не бива да губим нито минута.