Ив се почувства по-добре, след като риданията й стихнаха. Помогна й и неизказаното съчувствие на Рурк, който мълчаливо изчака кризата да премине. Когато се прибраха вкъщи, тя побърза да вземе горещ душ, а щом излезе от банята, съпругът й й поднесе чаша изстудено вино. Помисли си колко му е благодарна, задето беше запазил мълчание — това сякаш й бе подействало успокояващо.
Вечеряха в спалнята. Ив си мислеше, че не ще хапне нито залък, толкова стегнато беше гърлото й, но когато преглътна първата лъжица гореща супа, усети колко е гладна.
— Благодаря. — Тя едва чуто въздъхна и се облегна на възглавниците на канапето. — Благодаря за разбирането. Трябваше ми поне час, за да се съвзема.
Рурк се втренчи в мъртвешки бледото й лице със сенки под очите и си помисли, че й е необходимо много повече от час. Ала познаваше съпругата си и знаеше, че не бива да действа прибързано.
— Отидох на мястото на експлозията преди няколко часа. — Той изчака, докато Ив отвори очи. — Щях да ти помогна, но не допускаха цивилни.
— Така е. — Клепачите й отново се спуснаха.
Макар да беше останал само няколко минути пред хотела, Рурк беше видял окървавените и разкъсани тела и своята съпруга, която действаше наглед спокойно, но очите й издаваха неописуемото й страдание.
— Не ти завиждам заради професията ти, лейтенант.
Устните й потрепнаха в едва забележима усмивка.
— Мисля, че е точно обратното, тъй като неизменно изникваш на местопрестъплението. — Без да отваря очи, тя хвана ръката му. — Не успях да проверя, но мисля, че хотелът беше твой.
— Така е. Ето защо нося отговорност за всички жертви.
— Не е вярно! — Тя вдигна клепачи и гневно го изгледа. — Грешиш!
— Защо мислиш, че мъртъвците са само твой „приоритет“? — Рурк скочи на крака и си наля чаша бренди, въпреки че изобщо не му се пиеше. — Този път е различно. Портиерът, чиято ръка е откъсната при експлозията и който може би ще умре, е мой приятел. Познаваме се от десет години и по моя покана той напусна Лондон, защото мечтаеше да живее в Ню Йорк.
— Съжалявам…
— Сервитьорите, музикантите, чиновниците на рецепцията и пиколата загубиха живота си, тъй като бяха мои служители. — Той се обърна, очите му гневно проблесваха. — Чувствам се виновен за смъртта на всички посетители!
— Не бива да възприемаш случилото се по този начин. Не, не бива — повтори Ив, когато видя упоритото му изражение. Стана и го хвана за рамото. — Разбери, че терористите не се интересуват от теб — просто искат да докажат на какво са способни.
— Изобщо не ме е грижа какво ги интересува — важното е да ги открия и да им отмъстя.
— Това е моя работа. Обещавам, че ще отмъстя за невинните жертви.
Рурк остави чашата си, приближи се до Ив и вдигна брадичката й.
— Нали не възнамеряваш да ме изолираш от разследването?
Ив усети как в сърцето й припламна гняв, отчасти причинен от собственическото отношение на съпруга й. После си каза, че в подобен момент не бива да бъде дребнава, освен това се нуждаеше от помощта на Рурк. Ето защо промърмори:
— Не…
Той пусна брадичката й, нежно докосна трапчинката и подигравателно изрече:
— Забелязвам известен прогрес.
— Да се разберем… — започна Ив.
— О, как бих желал.
Младата жена ядно възкликна:
— Престани да говориш като английски аристократ! И двамата знаем, че си израснал по улиците на Дъблин и си се прехранвал с кражби.
Рурк се усмихна.
— Ето, че вече се разбираме. Нали не възразяваш, ако се настаня по-удобно преди лекцията? — Седна на канапето, запали цигара и отново взе чашата с бренди, наблюдавайки как яростта на Ив нарастваше.
— Май се опитваш да ме раздразниш? — възкликна тя.
— Честно казано, това винаги ми се е удавало прекалено лесно. — Той дръпна от цигарата си и бавно изпусна ароматния дим. — Всъщност не се налага да ми четеш конско, защото предварително знам какво ще кажеш: че не бива да се бъркам в работата ти, нито тайно да събирам информация и тъй нататък.
— Тогава защо правиш точно обратното?
— Защото искам и защото мисля, че съм полезен. Ако се бях подчинил на заповедите ти, никога нямаше да се доберете до данните в компютъра на Майстора. — Той отново се усмихна, когато видя смаяното й изражение. Успях да декодирам защитното устройство и веднага въведох кода в компютъра на Макнаб. Той също щеше да го открие, просто аз действах по-бързо. Но не му го казвай, не искам да наранявам самочувствието му.
Тя се намръщи и промърмори:
— Не очакваш благодарности, нали?
— Надявах се, че ще се реваншираш по подобаващ начин. — Изгаси цигарата си и остави на масичката чашата си, от която беше отпил само една-две глътки. Посегна да прегърне Ив, но тя скръсти ръце на гърдите си.