— Изобщо не се надявай, приятел. Чака ме много работа.
— И против волята си ще ме помолиш да ти помогна, нали? Но преди това… — Леко я целуна по устните и добави: — Нуждая се от теб.
Ив се готвеше да запротестира, но не можа да устои на нежните му думи. Прокара пръсти през косата му и прошепна:
— Мисля, че ще успея да ти отделя няколко минути.
Рурк се засмя и я притисна към себе си.
— Бързаш, така ли? Добре.
Впи горещите си устни в нейните — жадната му целувка накара кръвта й да закипи във вените. Реакцията беше неочаквана за самата Ив, но Рурк винаги успяваше да я изненада дори с едно докосване, с един поглед.
Непреодолимото желание да се люби я накара да забрави ужаса и болката от преживяното през този ден.
— Да, бързам! — прошепна и дръпна ципа му. — Искам те в мен, дълбоко в мен.
Рурк смъкна широките панталони, които беше обула след като бе излязла от банята. Без да престане да я целува, повдигна бедрата й и проникна в нея.
Изпита чувството, че е попаднал в бълващ лава вулкан. Прилепи устни към устните на Ив и сякаш погълна стенанието й, а по тялото му премина сладостна тръпка. Сетне тя се раздвижи под него, налагайки трескав ритъм, който само за миг я накара да изпита върховната наслада.
Рурк почувства как мускулите й се стегнаха и сякаш го сграбчиха в желязна хватка, помисли си, че всеки момент ще достигне върха на удоволствието. Задъхвайки се, вдигна глава и се втренчи в нея. Господи, колко обичаше да наблюдава лицето й в подобни моменти! Опияняваха го потъмнелите й от страстта незрящи очи, сочните й, полуотворени устни. Тя отметна глава и Рурк притисна устни към гърлото й.
Усети аромата на сапун… уханието на Ив.
Почувства как тя отново се издига на гребена на вълната от удоволствие и този път остави на страстта да погълне и двама им.
След секунда се отпусна върху Ив, въздъхна и прошепна:
— Да се залавяме за работа.
Дванайсета глава
— Използваме твоята техника не защото искаме да избегнем службата по компютърна охрана — заяви Ив, когато Рурк седна пред контролния пулт на нелегалния си компютър.
— О, да — промърмори той.
Младата жена гневно присви очи, при което Рурк побърза да добави:
— Ще се придържам към твоята версия, скъпа.
Ив ядно се усмихна.
— Задръж си хитрите коментари, приятелче. Принудена съм да го направя, защото съм убедена, че мръсниците от „Касандра“ са не по-малко безскрупулни от теб и навярно също притежават свръхмодерна техника. Възможно е вече да са проникнали в служебния и в домашния ми компютър. Опасявам се да не проследят всеки етап от разследването.
Рурк се облегна назад и кимна.
— Тази версия също изглежда напълно правдоподобна. Ако вече си успокоила съвестта си, донеси по чаша кафе.
— Мразя да ми се подиграваш!
— Дори когато имам основание, така ли?
— Най-вече тогава. — Тя се приближи до автоготвача. — Имаме работа с безскрупулни убийци, които очевидно разполагат с неограничени финансови ресурси, притежават технически умения и способността да преодоляват всякакви охранителни системи. — Ив взе двете чаши, приближи се до съпруга си и се усмихна. — Все едно, че описвам наш общ познат.
— Нима? — Невинно попита Рурк и взе чашата с кафе.
— Точно поради тази причина — продължи тя, сякаш не го беше чула — искам да те използвам. Да използвам неограничените ти финансови възможности, техническите ти умения и това, че разсъждаваш като нарушител на закона.
— Скъпа, разчитай на безрезервната ми подкрепа. В тази връзка искам да те уведомя, че научих нещо интересно за „Маунт олимпъс“ и нейните подразделения.
— Така ли? — Тя наостри уши. — Защо не ми го каза веднага?
— Имаше по-важни… въпроси. Трябваше да отдъхнеш поне час, освен това се нуждаех от теб.
— Но това е много по-важно… — започна Ив, сетне млъкна и поклати глава. Знаеше, че ако започне да го убеждава, само ще си загуби времето. — Хайде, сподели какво си научил.
— Почти нищо.
— Но нали току-що спомена, че си ги открил?
— Казах, че съм научил нещо интересно, а именно, че тези компании не съществуват.
— Не може да бъде! — гневно възкликна тя. — Нали ги открих в компютъра — компании за производство на електроника, складове, служебни сгради, производители…
— Съществуват само в компютъра. Може да се каже, че „Маунт олимпъс“ е виртуална компания, но в действителност не съществува. Няма сгради, служители, клиенти, само служи за прикритие.