— Виртуално прикритие ли? Ама че глупост! Какъв е смисълът… — Внезапно млъкна и се замисли, сетне възкликна: — Как не се досетих по-рано! Компанията е измислена, за да отвлече вниманието ми, да ме накара да загубя ценно време. Знаели са, че ще се заема с проучването на „Касандра“, което ще ме насочи към „Маунт олимпъс“ и другите несъществуващи компании…
— Почакай, не всичко е загубено — прекъсна я Рурк. — Едва ли са предполагали, че толкова бързо ще разкрием измамата. А онзи, който е заложил капана — признавам, че всичко е гениално замислено — не знае, че не си попаднала в него.
Ив замислено кимна.
— Ще решат, че все още вървя по фалшивата следа. Ето защо ще продължим издирването чрез полицейския отдел по електроника, като инструктираме Фийни да действа по-мудно и да заблуди престъпниците, че още сме в безизходица.
— По този начин бдителността им ще бъде притъпена, което ще ти позволи да насочиш вниманието си към други проблеми.
Ив само кимна и започна да се разхожда из кабинета, като машинално опитваше от кафето си.
— Добре, ще се обадя на Фийни. А сега ми трябва възможно най-подробна информация за групата „Аполон“. Натоварих Пийбоди с проучването, но тя ще действа по каналния ред и няма да открие сведенията, които са ми необходими, или пък ще й бъде нужно много време. Не ме интересуват политическите им лозунги и пропагандни брътвежи — добави и се обърна към Рурк. — Искам да знам истинската им същност, което ще ми помогне да се добера до хората от „Касандра“.
— Тогава ще започнем с „Аполон“.
— Трябват ми имената на членовете на групата, независимо дали са живи или починали. Интересува ме къде живеят, какво се е случило с тях. Освен това искам имената на техните брачни партньори или любовници, на братята или сестрите им, на децата и на внуците им. — Замълча, а Рурк забеляза, че очите й се бяха променили — сега бяха безжалостните очи на ченге. — В дневника си Майстора споменава за отмъщение. — Искам да разбера кои от най-близките на избитите терористи са живи. Интересуват ме и онези, които са били приближени на Джеймс Роуън.
— Сигурен съм, че тези хора имат досиета във ФБР, но документите са засекретени. — Рурк иронично вдигна вежди, като забеляза, че в душата й се борят противоречиви чувства. — Ако спазваш буквата на закона, проучването ще ти отнеме доста време.
— С каквото не разполагам. Възможно ли е да използвам някой от допълнителните компютри? Ще проверя дали някой свързан с „Аполон“ е работел или работи в трите сгради, набелязани от „Касандра“.
Рурк й посочи съседния компютър.
— Използвай този. Ще се заема с хората от помощния персонал. По принцип там мерките за сигурност не са толкова строги и е възможно да се промъкне предател.
В продължение на двайсет минути Ив се постара да събере всички налични сведения за взривяването на Пентагона. Рурк пък, невъзмутимо проникна в главния компютър на ФБР и се зае да търси засекретените файлове.
Знаеше как да го стори, тъй като го беше правил и преди — промъкна се през закодираните нива както сянката незабележимо се плъзга през мрака. От време на време си доставяше удоволствието да надникне във файла, обозначен „Рурк“.
Сведенията бяха учудващо малко за човек с неговото бурно минало, но още като юноша той беше изтрил и унищожил, или поне бе променил голяма част от информацията. В компютрите на ФБР, Интерпол, Ирландската секретна служба и Скотланд Ярд се съдържаха само онези подробности от биографията му, които бе пожелал самият той.
Твърдо беше убеден, че човек има право на личен живот, в който тайните служби не бива да си пъхат носа.
Съжаляваше, че откакто се беше запознал с Ив, нито една от въпросните агенции нямаше причина да се заинтересува от „дейностите“ му.
Любовта го беше преобразила — беше се превърнал в почтен гражданин, който много рядко се отклоняваше от закона.
— Информацията вече постъпва — промълви той, а Ив рязко вдигна глава.
— Как успя толкова бързо?
— Момчетата от ФБР не са толкова големи специалисти. — Рурк се облегна назад и нареди на компютъра да изнесе данните на огромния стенен монитор. — Ето главатарят на „Аполон“ — Джеймс Томас Роуън, роден в Бостън на 10 юни 1988 година.
— Обикновено тези типове приличат на безумци, но господинът е приятно изключение — отбеляза Ив, докато разглеждаше снимката.
Роуън беше испански красавец — имаше изпъкнали скули, устни, по които играеше лека усмивка, и прекрасни светлосини очи. Тъмната му коса беше прошарена, което му придаваше вид на висш служител в компания или на политик.
— Джейми, както са го наричали приятелите му, произхожда от солидно семейство. — Рурк наклони глава, докато четеше сведенията. — Предците му са били богати янки в Нова Англия. Посещавал е най-добрите частни училища, след което е завършил политология в Харвард. Навярно се е подготвял да влезе в политиката. Отбил е военната си повинност, като е служил в специалните части. За кратко е работил в ЦРУ. Родителите му са мъртви. Има една сестра на име Джулия Роуън Питърман.