— Много добре знам къде е видео залата — излъга младата жена и си помисли, че положително щеше да я открие, макар къщата да беше огромна — истински лабиринт от стаи, пълни със съкровища и изненади. Съпругът й не се лишаваше от нищо. „И с пълно право“ — помисли си тя. Като дете беше живял в бедност и използвайки ума си, сам беше натрупал огромното си богатство, въпреки че на моменти бе използвал не съвсем законни методи.
Въпреки че живееше тук повече от година, още не беше свикнала с огромната къща с високи кули, която беше построена сред разкошна градина. Понякога й се струваше, че никога няма да свикне с богатствата на Рурк, който можеше да си позволи този приказен дом, старинни и съвременни произведения на изкуството и семпло, но изискано обзавеждане.
Всъщност доста се беше колебала да се омъжи за Рурк именно заради парите му и заради начина, по който ги беше спечелил. Беше лудо влюбена в него, обичаше го въпреки слабостите му и заради положителните му черти.
Влезе в залата, обзаведена с удобни канапета. На стените имаше огромни екрани, близо до сложното командно табло имаше старомоден бар, пред който бяха наредени високи месингови столчета. В шкафа, украсен с дърворезба, се съхраняваха дисковете със записи на стари филми, към които Рурк имаше слабост.
Полираният под беше застлан с пъстри килими. В камината, облицована с черен мрамор, гореше истински огън (Рурк не признаваше компютърните изображения), а на килимчето пред нея спеше голям котарак. Миризмата на горящите съчки се смесваше с уханието на цветята, поставени във ваза, висока почти колкото Ив, и с аромата на свещите, чиито пламъци хвърляха златисти отблясъци.
На един от екраните се нижеха кадри от черно-бял филм, показващи някакво изискано празненство.
Ала вниманието на всеки влязъл в залата неизбежно щеше да бъде привлечено от човека, излегнал се върху разкошното канапе, който отпиваше от чашата си с вино.
Старите черно-бели филми бяха романтични, чувствени и загадъчни също като мъжа, проявяващ слабост към тях. И за разлика от изображенията на екрана той беше от плът и кръв.
Рурк също беше облечен в черно и бяло, яката на елегантната му риза беше разкопчана. Черните панталони прилепваха към стройните му бедра, краката му бяха боси. За кой ли път Ив се запита защо изпитва подобно сексуално влечение към собствения си съпруг.
Ала най-силно я привличаше лицето му — красивото лице на ангел, който с усмивка се хвърля в пламъците на ада, а в яркосините му очи проблясва греховна страст. Гарвановочерната му коса стигаше почти до раменете и жените мечтаеха да вплетат пръсти в копринените кичури.
Ив знаеше, че се беше влюбила в него още първия миг, когато бе зърнала лицето му на монитора си по време на разследването на едно убийство. Когато Рурк беше сред малцината заподозрени.
Изминала беше само година от първата им среща, която безвъзвратно беше променила живота и на двамата…
Въпреки че беше влязла безшумно в залата и не пристъпи към Рурк, той обърна глава, срещна погледа й и се усмихна. Сърцето й подскочи и тя мислено се укори, задето беше толкова влюбена в съпруга си.
— Здравей, лейтенант. — Той й протегна ръка.
Ив прекоси залата и вплете пръсти в неговите.
— Здрасти. Какво гледаш?
— „Горчива победа“ с Бети Дейвис. Главната героиня ослепява и умира.
— Ама че отвратителен завършек на романтичен филм!
— Но тя толкова храбро се бори със слепотата… — Рурк я притегли до себе си на канапето.
Ив се притисна до него, а той се усмихна. На съпругата му й беше необходимо доста време, докато свикне да му се доверява и напълно да се отпуска в негово присъствие, да приема онова, което той копнееше да й даде.
Помилва косите й и си помисли: „Моето безумно смело ченге, което се мъчи да забрави ужасяващото си детство! Моята съпруга, която води напрегнат живот, но винаги е готова да се люби с мен.“ Ив отпусна глава на рамото му, а той леко се отмести.
Младата жена въздъхна доволно, събу тежките си обувки и отпи от чашата на Рурк, после промърмори:
— Защо гледаш филма, след като знаеш как завършва?
— По-интересно е онова, което се случва преди края. Вечеряла ли си?
Тя отрицателно поклати глава и му подаде обратно чашата.
— След малко ще хапна нещо. Забавих се заради убийство, за което ми съобщиха малко преди края на дежурството ми. Някаква жена беше приковала към стената любовника си със собствената му бормашина.
Рурк едва не се задави с виното, после отново подаде чашата на съпругата си и възкликна:
— Не може да бъде!
Ив се усмихна.
— Повярвай ми. Използвала е мощна бормашина „Брансън 8000“.